Стоик

— Все такива ги вършите, Джаркинс, а работата сама ви се пъха в ръцете. Видяхте ли какво етана? Водите ми тези хора и те, както и вие, твърдят, че държат в ръцете си голям договор за строеж на метрополитен в Лондон. Ако запретнем ръкави печалбите ни от такова предприятие могат да са несметни. А тези хора ми се явяват, без да имат и най-малката представа как да водят деловите си работи. Но затова пък вие много добре знаете — трябва да имам контрол, пълен контрол над предприятието. Не съм сигурен, че и сега са разбрали какъв огромен опит имам и как мога да се развихря, ако получа такъв великолепен договор. Мислят си, че мога да се помамя от половината печалба, а те със своите приятели да имат контрол над строежа. Предупреждавам ви, Джаркинс — и Каупъруд му хвърли такъв злостен поглед, че на Джаркинс му полазиха мравки по гърба, — ако искате да ми бъдете полезен, спрете да се занимавате с това глупаво предложение и се постарайте да ми набавите най-подробни и изчерпателни сведения за лондонската подземна железница и за това, какви възможности се крият в нея. Колкото до вашите лични съображения относно мен и деловите ми работи, можете да ги запазите за себе си. Ако преди да поканите тези хора при мен, си бяхте направили труда да пообиколите Лондон и да си изясните на място всичко, което може да се разбере за тях, сега нямаше да ни губите времето нито на мен, нито на тях.

— Да, сър — промълви Джаркинс. Той беше тлъсто, пухкаво човече на около четиридесет, издокаран като конте, като манекен от витрина, а сега се обливаше в пот от силното вълнение. Имаше черни неспокойни очи, малко остро носле и меки пълни устни. Все си мечтаеше за някакъв голям финансов удар, който ще го направи пръв милионер и знаменитост, привличаща погледите на всички тези избраници, които посещават премиерите, спортните състезания, кучешките изложби и всякакви други снобски сборища. Той имаше доста познати и в Ню Йорк, и в Лондон.

Каупъруд го знаеше и разбираше, че Джаркинс може да му бъде полезен. Само че сега не намираше за необходимо да си разкрива картите пред него и се ограничи само с няколко намека, като реши, че те са напълно достатъчни, за да се хвърли Джаркинс по следите на Грийвс и Хеншоу и да се опита да постигне споразумение с тях. Той дори сигурно щеше да замине за Лондон, а в такъв случай… по-добър агент по рекламата, здраве му кажи!

ГЛАВА XV

И наистина не мина и седмица от заминаването на господата Грийвс и Хеншоу и Джаркинс ги последва в Лондон; треска го тресеше, защото умираше от желание да участвува непосредствено в тази грандиозна авантюра, която накрая ще му донесе така желаните милиони.

Макар първата крачка, направена от Каупъруд към придобиването на линията Чаринг Крос, тоест разговорът му с Грийвс и Хеншоу, да не му донесе желания резултат, той ни най-малко не се разколеба. Сипънс му изпрати достатъчно интересни сведения и Каупъруд твърдо реши да получи концесията за строеж на подземна железница в Лондон, дори ако от линията Чаринг Крос не излезе нищо. Във връзка с това в дома му се водеха разговори и се устройваха приеми и Ейлийн остана с впечатлението, че мъжът й по малко се възвръща към стария си начин на живот, онзи някогашен живот в Чикаго, с който бяха свързани най-щастливите й, най-ярките й спомени. Тя понякога се питаше: дали пък… малко ли чудеса стават по света… дали пък тази чикагска катастрофа не го е отрезвила и не му се е поискало да се върне, макар и външно, към някогашните отношения с нея; и макар че сега не знаеше почти нищо за него, тези мисли донякъде я утешаваха.

А всъщност Каупъруд с всеки изминал ден се увличаше все повече и повече по Беренис. С учудване откриваше у нея нови, неочаквани черти. От време на време я обземаше някаква игривост и тя беше способна на какви ли не немирни закачки. Притежаваше здрав разум, който обаче не й пречеше понякога да се държи своенравно, и всичко това възхищаваше Каупъруд.

Веднъж, още бяха в Чикаго, отидоха да обядват в един ресторант, който бяха посетили преди няколко дни. Когато слязоха от шейната, Беренис му предложи да се поразходят из гората. Там, на края й, сред засипаните със сняг борове и млади дъбове, той изведнъж видя снежен човек, а когато се приближиха, се оказа, че това с съвършено точно, макар и карикатурно, копие на самия него. Беренис нарочно бе дошла тук сутринта и го бе направила. За очи му бе сложила две блестящи сиви камъчета, а за нос и уста — борови шишарки, много добре избрани по форма и големина. Преди това бе откраднала една от шапките му и тази шапка, леко килната на главата на снежния човек, допълваше приликата с Каупъруд. Когато този двойник изведнъж се появи пред тях измежду дърветата, осветен от огненочервените лъчи на залязващото слънце, Каупъруд дори потръпна от изненада.

— Беви? Какви ги вършиш? Кога си успяла да го направиш, хитрушо? — И той се разсмя гръмко. Снежният Каупъруд го гледаше съвсем като жив, с присвити очи и щръкнал, необикновено внушителен нос.

— Сутринта — отвърна Беренис. — Дойдох тук сама и си направих снежно човече.