Стоик

Уредил по такъв начин развлеченията на Ейлийн, Каупъруд вече можеше да хвърли всички сили в уреждането на продажбата на поне част от чикагските си ценни книжа. Същевременно очакваше как ще тръгнат преговорите на Коул с представителите на линията Чаринг Крос. Главната му цел засега бе да протака още, докато ги докара до такова състояние, че на следващата им среща те да му направят разумно предложение.

Затова когато Джаркинс пристигна с новината, че Грийвс и Хеншоу отново са готови да разговарят с него, той не прояви голям интерес. Ако наистина му направят изгодно предложение, а не просто да го ударят на пазарлък както преди и ако се появят през следващите десетина дни…

После Джаркинс веднага изпрати телеграма до лондонския си съдружник Клурфейн, изтъквайки необходимостта да се действува веднага. След двадесет и четири часа господата Грийвс и Хеншоу се качиха на кораб за Ню Йорк. А след пристигането си се затвориха за няколко дни с Джаркинс и Рандолф, за да обсъдят условията на предложението, което щяха да направят на Каупъруд. Накрая си уредиха среща с него, без да знаят, че той самият бе нейният инициатор, и бяха въведени в кабинета му от Джаркинс и Рандолф, които също не подозираха каква роля играят.

Каупъруд много добре знаеше, че Грийвс и Хеншоу са известни английски строителни предприемачи. Както му съобщи Сипънс, бяха и сравнително богати. Освен договора си с Електротранспортната компания за изграждане на тунелите и станциите на новата подземна железница неотдавна бяха откупили от нея за тридесет хиляди лири разрешителното за строеж и експлоатация на цялата линия.

Сега Електротранспортната компания очевидно имаше финансови затруднения. Поради участието на акционери като Райдър, лорд Стейн, Джонсън и неколцина техни приятели тя разполагаше с хора с добри познания в правото и финансите, но нито един от тях нямаше истинска представа как да финансира и успешно да експлоатира подобно предприятие; от друга страна, те нямаха достатъчно собствен капитал за такова начинание. Лорд Стейн навремето бе вложил големи суми в двете централни линии — Районната и Метрополитън, но те не му носеха никакви доходи. Затова той се отказа от линията Чаринг Крос и убеди компанията да отстъпи правото на собственост върху нея на Грийвс и Хеншоу за тридесет хиляди лири плюс онези десет хиляди, които те бяха внесли предварително за полагането на линиите и оборудването на тунелите. И тъй като Каупъруд обмисляше проекта за строеж на нова кръгова линия, той естествено не би имал нищо против да придобие линията Чаринг Крос, която можеше да бъде експлоатирана самостоятелно, а ако пък успееше да си осигури контрол върху старите линии, можеше да създаде единна мрежа, присъединявайки новата линия към старите. С други думи, това бе голям шанс за него.

Но когато Грийвс и Хеншоу, придружени от Джаркинс и Рандолф, които бяха положили немалко усилия,, за да уредят тази среща, се появиха при Каупъруд, той ги посрещна доста хладно. Грийвс, едър представителен мъж в цъфтящо здраве, бе типичен пример за самоуверен и самодоволен еснаф. Хеншоу, също висок, но слаб п бледен, правеше впечатление на по-светски мъж. Каупъруд прегледа плановете и документите, които те разстлаха на масата пред него, и като изслуша още веднъж внимателно цялата история, сякаш я чува за пръв път, им зададе само няколко въпроса.

— Да приемем, господа, че тази сделка ме заинтересува дотолкова, че да поискам да се запозная подробно с нея — каза той. — В какъв срок бихте могли да ми осигурите това? Защото, ако правилно съм ви разбрал, вие ми предлагате вашия контролен пакет акции заедно с договора за постройката на линията. Така ли е?

При тези думи Грийвс и Хеншоу се вцепениха — те изобщо не възнамеряваха да му предлагат подобно нещо. Затова побързаха да му обяснят, че биха искали той да купи половината от акциите за тридесет хиляди лири, а останалите петдесет процента и договора за строежа да запазят за себе си. Но затова пък — както съвсем наивно му обясниха — били готови да използват влиянието си при пласирането на акциите по сто долара на обща стойност осем милиона; тези акции били пуснати от Електротранспортната компания, но тя нямала възможност да ги разпродаде и им отстъпила своята половина. Добавиха също, че човек като Каупъруд несъмнено ще успее така да подхване финансирането и експлоатацията, че тя да му носи доход, на което Каупъруд само се засмя — интересуваха го не строежът и експлоатацията на новата линия, а контролът върху цялата мрежа на подземните железници.

— Доколкото разбрах от нашия разговор, от строежа на линията вие ще получите за вашата компания значителна сума, не по-малко от десет процента? — попита Каупъруд. — Така ли е?

— Очакваме да получим обичайната печалба за строителни работи, не повече — отвърна Грийвс.