Стоик

— Разбирам — каза Толифър, който вече бе започнал да усеща съществуването на граници, които не Сива да нарушава, ако иска да се облагодетелства от това предложение.

— Още не напълно — възрази Каупъруд малко хладно, — но аз ще ви обясня всичко. Мисис Каупъруд беше много красиво момиче, едно от най-красивите, които някога съм срещал. И все още е доста привлекателна, макар че е на средна възраст. И би могла да стане още по-привлекателна, ако не беше така отчаяна и склонна към депресии, причинени от. нашия разрив, за който поемам цялата отговорност и не я обвинявам за нищо. Сигурно много добре ме разбирате…

— Да — каза Толифър с почтителен интерес.

— Мисис Каупъруд се е оставила на течението — не се грижи за външността си, не общува с никого. Оправданието за това съществува само в нейното съзнание, но не и в действителността. Тоест, каквото и да си мисли, тя все още е млада и има за какво да живее.

— Но аз й влизам в положението — прекъсна го пак Толифър с известно умерено предизвикателство, което се хареса на Каупъруд. То говореше за съчувствие и разбиране.

— Възможно е — каза Каупъруд сухо и доста остро. — Задачата, която ви възлагам и за която естествено ще ви осигуря средства, е да навлезете по някакъв начин в живота й — без мое участие, разбира се и без да й казвате нито дума за този разговор — и да го направите по-интересен и. забавен отсега. Тя се чувства прекалено самотна. Вижда се с твърде малко хора, при това не с тези, с които трябва. Повикал съм ви тук със следната цел — да потърсите начини да разширите кръгозора й, да й създадете обкръжение от хора, по-подходящи за жена с нейното положение и начин и а мислене. Разбира се, ще ви осигуря необходимите пари и очаквам от вас да не нарушавате някои норми. Бих искал да подчертая, че моята цел не е да я въведете във висшите кръгове — нито нея, нито мен. Но има някои междинни среди, в които тя би могла да попадне и да се почувствува по-добре, което ще е добре и за мен. Ако разбирате какво имам предвид, може би ще направите някои предложения.

И Толифър се зае да описва колкото може по-точно възможностите да създаде за Ейлийн живот, какъвто иска Каупъруд. Той го изслуша и, изглежда, остана доволен от начина, по който Толифър е схванал ситуацията.

— Има още нещо, мистър Толифър — продължи той. — Искам да разберете, че вашите услуги в борсовата кантора, която аз ще ви избера, ще бъдат оказвани лично на мен. Надявам се, че ще се споразумеем по този въпрос — и стана от стола, с което показа, че срещата е приключила.

— Да, мистър Каупъруд — отвърна Толифър, който също стана с усмивка.

— Добре. Може би няма да мога да се видя с вас много скоро, но няма да ви оставя без инструкции. Ще уредя да ви се открие сметка. Смятам, че това е всичко. Довиждане.

И тези думи заедно с появилото се отново студено достойнство накараха Толифър пак да усети остро огромната пропаст, която зееше между него и този човек.

ГЛАВА XIV

Толифър се почувствува съвсем окрилен от тази необичайна среща. След като излезе от бюрото, той пое на север по Пето авеню, за да разгледа красивия палат на семейство Каупъруд. След като се полюбува на линиите и декорациите на този италиански дворец, се почувствува като герой на някакво приключение и взе файтон за ресторант „Делмонико“ на Пето авеню и Двадесет и седма улица. В този район обядваше цветът на нюйоркското общество — амбициозни сноби, артисти, художници и адвокати, които идваха тук, за да видят другите и да бъдат видени от тях. Толифър не си тръгна от ресторанта, докато не поговори с най-малко шестима от по-известните му посетители, а и понеже беше в превъзходно настроение и със самочувствие, направи силно впечатление на още много други.

Между временно Каупъруд се разпореди в Централното акционерно-кредитно дружество, където бе един от директорите, лицето Брус Толифър, живущо в „Алков“ на Петдесет и трета улица край Парк авеню, да бъде уведомено да се яви незабавно в отдела за специалните разходи, където ще му бъдат дадени инструкции във връзка с възложената му задача. Толифър изпълни нареждането още същия ден, получи аванс от една месечна заплата — осемстотин долара, и се почувствува на седмото небе. Веднага се зае да разучи възможно най-внимателно нюйоркската история на семейство Каупъруд, като разпита не само вестникарите, но и всички други добре осведомени лица в бохемските барове и ресторанти в града: в „Джилои хаус“, „Мартиник“, „Марлборо“ и „Метрополитън“ на Бродуей и Четиридесет и втора улица, тази Мека на светските безделници.

След като установи, че Ейлийн се е появявала с този или онзи актьор в някои ресторанти или на конни състезания, както и на други обществени места, той реши да се включи по някакъв начин в тези събирания, където можеше да я срещне. Разбира се, най-доброто начало би било едно официално запознаване.