Стоик

— Мистър Толифър, седнете, ако обичате. Обадих се вчера на вас, защото делото, което смятам да ви възложа, изисква доста такт и известен опит в обществото. По-нататък ще ви обясня всичко най-подробно. Ще ви призная, че преди да ви се обадя, поразпитах за вас, за вашето минало и положение, но уверявам ви, не съм имал за цел да ви навредя. Дори напротив. Мога да ви бъда полезен, ако вие направите същото за мен.

Тук той се усмихна лъчезарно, на което Толифър отвърна също така сърдечно, оставайки малко нащрек.

— Дано да не сте научили толкова лоши неща за мен, че този разговор да стане безпредметен — каза Толифър тъжно. — Признавам, че животът ми не е бил безупречен. Боя се, че не съм роден за такова нещо.

— Най-вероятно — отвърна Каупъруд доста любезно и утешително. — Но преди да обсъдим въпроса, бъдете съвсем искрен и ми разкажете всичко за себе си. Задачата, която имам предвид, изисква да знам всичко за вас.

Той погледна окуражително Толифър, който, забелязвайки това, на свой ред му разказа накратко, но съвсем честно, цялата история на своя живот от юношеските си години досега. През това време Каупъруд никак не скуча и накрая реши, че Толифър е по-свестен, отколкото той се е надявал, че не е толкова користен и по-скоро е искрен, волен и човек на живота, отколкото хитър и себичен. Затова реши, че може да му се довери повече, отколкото е смятал първоначално.

— Значи сте закъсали с парите.

— Горе-долу — отвърна Толифър с крива усмивка. — Кога ли е било друго!

— Не всички преуспяват. Но кажете ми, сега не се ли опитвате да се стегнете и отново да се свържете, ако е възможно, със средата, към която някога сте принадлежали?

Каупъруд забеляза безпогрешната сянка на антипатия, която премина през лицето на Толифър, когато той отговори:

— Да, така е.

И отново иронична, почти безнадеждна, но интригуваща усмивка:

— И как според вас върви борбата?

— При положението, в което се намирам сега — немного добре. Придобил съм жизненият си опит в свят, който изисква да имаш много повече пари, отколкото имам аз. Надявах се да се свържа с някоя банка или борсова кантора, която има делова работа с мои познати тук, в Ню Йорк. Тогава бих могъл да изкарам нари както за себе си, така и за банката, а и да си създам отново връзки с хора, които наистина биха могли да са ми полезни…

— Ясно — каза Каупъруд. — Но вие доста сте занемарили повечето си връзки и това вероятно немалко ви затруднява. Наистина ли вярвате, че с такава работа ще можете да си спечелите желаното от вас?

— Не мога да кажа, защото не знам — отвърна Толифър, — Само се надявам.

Леко обезкуражителната нотка на недоверие или най-малко съмнението в тона на Каупъруд преди минута накара Толифър да загуби част от надеждите, които имаше. Във всеки случай той продължи доста смело:

— Не съм толкова стар и при всички положения не съм толкова изпаднал, та да не мога да се съвзема. И други са го постигали. Лошото при мен е, че нямам достатъчно пари. Ако навремето ги имах, никога нямаше да изляза от правия път. От липса на пари е, от нищо друго. Но в никакъв случай не смятам, че с мен е свършено, дори сега. Не съм спрял да се опитвам и се надявам на утрешния ден.

— Харесва ми бодрият ви дух — каза Каупъруд. — Дано да сте прав. Във всеки случай няма да е трудно да ви се намери място в борсова кантора.

Толифър се размърда нетърпеливо, обзет от надежда.

— Ще ми се да вярвам — поде той сериозно и почти тъжно. — Все ще е някакво начало за мен.

Каупъруд се усмихна.

— Добре тогава — продължи той. — Мисля, че това спокойно може да бъде уредено. Но при едно условие — че засега няма да се обвързвате с нищо и с никого. Казвам ви го, защото имам предвид нещо друго, с което може да ви помоля да се заемете. То изключва каквото и да било нарушаване на сегашната ви ергенска свобода, но е възможно за известно време да ви се наложи да отделяте специално внимание на една личност, като ще правите съвсем същото, за което ми разказахте преди малко — да обръщате внимание на една доста очарователна жена, която е малко по-стара от вас.

При тези думи Толифър си помисли, че Каупъруд сигурно има намерение да сключи сделка, с някоя своя богата възрастна позната и че той трябва да стане негова маша.

— Разбира се — каза Толифър. — Бих направил всичко за вас, мистър Каупъруд, стига да мога.

В този миг Каупъруд се облегна удобно на стола си, сплете пръсти и загледа Толифър със студен, преценяващ поглед.

— Жената, за която стана дума, е моята съпруга, мистър Толифър — обяви той остро и нагло. — Вече дълги години ние с мисис Каупъруд… не че сме в лоши отношения, не бих казал това… но се отчуждихме един от друг.

В този миг Толифър кимна с пълно разбиране, но Каупъруд продължи припряно:

— Не че винаги сме така. Или че искам да имам някакви доказателства срещу нея за пред съда. Не е това. Тя може да живее живота си както намери за добре, разбира се, в известни рамки. Няма да допусна никакъв публичен скандал, както няма и да разреша някой да я въвлече в някаква грозна история.