Стоик

— Да ти кажа честно, скъпа — продължи Каупъруд меко и ласкаво, — имах намерение да ти пиша, но бях затънал до гуша в работа. Наистина до гуша. Освен това предполагах, че четеш вестниците. В тях пишеше всичко. Но телеграмата ти получих — много мило от твоя страна, много мило! Канех се да ти отговоря на нея. Трябвало е, знам.

Ставаше дума за телеграмата с няколко окуражаващи думи, които Ейлийн му бе изпратила веднага след скандалния му провал с Чикагския съвет.

— О, добре — остро го прекъсна Ейлийн, която още не бе завършила тоалета си в единадесет часа сутринта. — Да приемем, че си ми отговорил. Нещо друго има ли?

Каупъруд забеляза снежнобелия й пеньоар с много волани. Тя предпочиташе да го носи, тъй като много добре подчертаваше рижата й коса, от която той така се бе възхищавал навремето. Направи му впечатление и че лицето й е много напудрено. Мъчно му стана, като си помисли, че тя вече не може да мине без грим. На нея сигурно също много й тежеше. Време! Време! Време! Как не спира твоето разрушително действие! Ейлийн старееше, старееше, старееше. И нищо не можеше да направи, освен да се терзае жестоко, защото много добре знаеше как мрази той признаците на старостта у жената, макар че никога нищо не споменаваше и дори привидно не ги забелязваше.

Каупъруд изпита силна жал за нея и му се поиска да бъде ласкав. Нещо повече, като я гледаше сега и си мислеше за великодушното отношение на Беренис към нея, не виждаше защо да не прибави към това тяхно привидно помирение и едно пътуване в чужбина. Ейлийн нямаше непременно и винаги да бъде с него, но, да речем, щеше да пътува по същото време, за да се създаде впечатление, че семейният му живот тече благополучно. Тя можеше дори да се качи на същия кораб, ако се уредяха нещата този Толифър или някой друг като него да го освободи от нейното присъствие. Защото нямаше да е зле избраният за нея човек да я ухажва както тук, така и в чужбина, за да не пречи тя на тях двамата с Беренис.

— Какво ще правиш тази вечер? — попита я Каупъруд любезно подкупващо.

— О, нищо особено — отвърна Ейлийн хладно, тъй като погледът му, макар и. дружелюбен, й подсказа., че той ще иска нещо от нея, нещо, за което тя не можеше да се сети. — Дълго ли ще останеш тук?

— Да, смятам да поостана. По-точно, ще идвам от време на време. Имам нови планове — може би ще трябва да замина за чужбина за две-три седмици и искам да поговоря с теб по този въпрос.

Той замълча, тъй като не бе съвсем сигурен как да подходи — всичко бе толкова трудно, толкова сложно.

— Но докато съм тук, искам да приемеш някои мои гости. Нали нямаш нищо против?

— Не — каза Ейлийн сухо, усетила колко далеч е той от нея. Мислите му не бяха тук дори след такава дълга раздяла. Внезапно тя се почувствува твърде уморена и обезкуражена, за да спори с него.

— Нали нямаш нищо против да отидем на опера тази вечер? — попита я той тогава.

— Добре, стига да искаш. — Все пак неговото присъствие, макар и кратко, я утешаваше донякъде.

— Искам, разбира се — отвърна Каупъруд. — Искам и ти да дойдеш с мен. В края на краищата си моя съпруга и господарка на дома ми и ние трябва да се държим мило един с друг пред хората, независимо какви чувства изпитваш към мен. И на двамата няма да ни навреди, нещо повече, ще ни бъде от полза. Там е работата, Ейлийн — продължи той поверително, — че след краха в Чикаго аз трябва да избирам: или да се откажа от всякакъв бизнес в тази страна и да сляза от сцената — а на мене никак не ми се иска това, или да се заема с нещо съвсем различно някъде другаде. Не искам да се превръщам в жив мъртвец — завърши Каупъруд.

— Ти ли! Жив мъртвец? — прекъсна го Ейлийн, като го гледаше развеселена. — Ти по-скоро ще накараш някой мъртвец да възкръсне!

Каупъруд се усмихна на тези думи.

— Във всеки случай — продължи той — само две неща са ме заинтересували досега — предложението за метро в Париж, което не ми допадна особено много, и… — тук той спря и се позамисли, докато Ейлийн го гледаше изпитателно, за да разбере дали говори истината — или едно нещо в Лондон. Струва ми се, че искам да се позанимая с тамошното метро.

При тези слова и по някаква причина, която тя не можеше да си обясни — телепатия, психическа осмоза — Ейлийн живна и явно зачака нещо интересно.

— Наистина ли? — каза тя. — Звучи доста обещаващо. Но сега, ако се заемеш с това, гледай така да уредиш нещата, че да нямаш после неприятности. Ти сякаш дърпаш дявола за опашката, с каквото и да се захванеш, или той самият ходи по петите ти.

— Все си мисля — продължи Каупъруд, без да обръща внимание на последните й думи, — че ако не се появи нещо ново, мога да опитам в Лондон, макар да съм чувал, че англичаните не са много дружелюбно настроени към американските бизнесмени. Ако е така, нямам шанс да пробия там, особено след скандала в Чикаго.