Стоик

— Помниш ли, майко, опитах се да разбера какво мога да правя на този свят и бързо установих, че не съм възпитана по начин, който да ме подготви за трудностите. А те неизбежно щяха да се появят пред мен. Твърде много съм била пазена, глезена. Не че обвинявам тебе или Франк. Но за мен вече няма бъдеще, поне в тази страна. Сигурна съм, че е най-добре да свържа живота си е Франк, защото той единствен може да ми помогне.

Мисис Картър кимна в знак на съгласие и се усмихна тъжно. Знаеше, че трябва да направи това, което иска Беренис. Собствен живот тя нямаше, невъзможно й бе да съществува по друг начин, бе зависима от Каупъруд и дъщеря си.

ГЛАВА XII

Скоро след като бе постигнато това общо съгласие, Каупъруд, Беренис и майка й заминаха за Ню Йорк, като жените тръгнаха първи, а той ги последва по-късно. Целта му беше да проучи кои от едрите финансисти биха се заинтересували от големи капиталовложения, а също така да открие международна посредническа фирма, която да се погрижи отново да му бъде направено предложението за линията Чаринг Крос, при това без да проличи интересът му към нея.

Разбира се, можеше да използва собствените си нюйоркски и лондонски посредници Джаркинс, Клурфейн и Рандолф, но не искаше да им се доверява за такова голямо дело. Джаркинс, най-важната фигура в американския клон на фирмата, макар и доста ловък и полезен бизнесмен, все пак твърде много се грижеше за собствените си интереси и понякога говореше твърде много. Но едва ли щеше да е по-добре Каупъруд да се обърне към чужда борсова кантора. Може би дори щеше да е по-зле. Накрая реши да намери доверен човек, който да намекне на Джаркинс, че няма да е зле Грийвс и Хеншоу отново да се обърнат към него.

В тази връзка той си припомни, че едно от препоръчителните писма, представени му от Грийвс и Хеншоу по време на първото им посещение, бе от Рафаел Коул, доста богат, вече оттеглил се от бизнеса нюйоркски банкер, който преди години бе опитал да го привлече в нюйоркския транспорт. Макар че тогава Каупъруд бе твърде зает с чикагските си дела, за да разглежда предложението на Коул, те се бяха сприятелили по време на разговорите и по-късно Коул бе направил капиталовложения в някои от чикагските предприятия на Каупъруд.

Сега идеята му беше не само да привлече Коул за акционер на лондонското му начинание, но и да го накара чрез Джаркинс да намекне на Грийвс и Хеншоу да се обърнат отново към него. Реши да покани Коул на обед в дома си на Пето авеню, където Ейлийн щеше да им бъде домакиня. Така щеше едновременно да започне умиротворяването на Ейлийн и да създаде у Коул впечатлението, че е щастлив съпруг, тъй като самият Коул бе строг човек. А за този лондонски план Каупъруд се нуждаеше точно от такъв приличен фон, за да предотврати всякакви нападки. Всъщност и Беренис му бе казала тъкмо преди да тръгнат за Ню Йорк: „Помни, Франк, колкото повече внимание обръщаш на Ейлийн пред хората, толкова по-добре за всички ни“ И бе придружила думите си с онзи спокоен син взор, така въздействащ и многозначителен, сякаш въплъщаваше цялата женска проницателност на всички времена.

Така че, докато пътуваше за Ню Йорк и си мислеше колко мъдри са думите на Беренис, Каупъруд изпрати на Ейлийн телеграма за пристигането си. И в тази връзка реши да се свърже с един човек на име Едуард Бингам, борсов посредник и светски лъв, кой-; то често го посещаваше и сигурно можеше да му каже нещо за този Толифър.

След като състави тази пълна програма, той се обади на Беренис в дома й на Парк авеню, който неотдавна й бе подарил. Уреди си среща с нея за по-късно и телефонира и на Коул. Свърза се и с бюрото си в хотел „Нидърландс“ и разбра, че са го търсили много хора и сред тях и Бингам, който питал кога ще му е удобно да се срещнат. Накрая се запъти за дома си в настроение, много по-различно от това, в което Ейлийн го бе видяла преди няколко месеца.

Всъщност, още когато го видя да влиза в спалнята й тази сутрин, тя усети по погледа и походката му, че е станало нещо хубаво.

— Е, как си, скъпа? — почна той веднага с онзи дружелюбен тон, с който отдавна не бе намирал за нужно да се обръща към нея. — Сигурно си получила телеграмата ми.

— Да — отвърна Ейлийн спокойно и малко нащрек. Едновременно с това тя го гледаше любопитно, тъй като отношението й към него съдържаше както любов, така и омраза.

— А! Четеш криминален роман — каза Каупъруд; като видя книгата на масичката до леглото и веднага сравни умствените й способности с тези на Беренис.

— Да — отговори тя с раздразнение. — Ти какво искаш да чета — Библията или някой от твоите месечни балансови отчети или музейни каталози?

Тя бе тъжна и оскърбена, защото той не й бе писал през цялото време, докато траеха неприятностите му в Чикаго.