Стоик

Около нея се въртяха няколко обожатели, които тя търпеше, и някой и друг роднина, между тях и двамата й братя, които живееха във Филаделфия. Те бяха богати и с добро обществено положение, но рядко се срещаха с нея, защото бяха набожни и тесногръди, а и техните жени и деца не одобряваха поведението на Ейлийн. Братята й идваха понякога на обед или вечеря или дори нощуваха у нея, когато биваха в Ню Йорк, но винаги без семействата си. И тя усещаше, че скоро няма да ги види пак. Отлично разбираше всичко, а и те също.

Друг живот тя нямаше, нито други хора около себе си. Понякога я търсеха неколцина актьори и пройдохи, но главно да й искат пари на заем, докато всъщност се интересуваха само от по-младите си приятелки. Ейлийн не можеше да си представи, че след Каупъруд ще се влюби в някой от тези евтини търсачи на удоволствия. Да се поддаде на моментно влечение — да! Но само след дълги и мъчителни часове на самота и мрачни мисли понякога се оставяше на физическото привличане, на любовния брътвеж, на алкохола! О, живот, самота, старост! Празно съществуване, лишено от всичко, заради което някога си е струвало да живее!

Каква подигравка бе тази великолепна къща с нейните галерии с картини, скулптури и гоблени! Защото Каупъруд, нейният съпруг, идваше толкова рядко. А когато дойдеше, винаги беше нащрек, а пред слугите се държеше като внимателен мъж. А те естествено раболепничеха пред него, тъй като Каупъруд беше господарят и наистина всичко тук бе негово и той можеше да се разпорежда както си иска. А ако тя решеше да се заяде или да негодува, колко приветлив и мил ставаше той, хващаше я за ръка или докосваше нежно рамото й и казваше: „Но недей забравя, Ейлийн. Ти си и винаги ще си останеш госпожа Франк Каупъруд и трябва да изпълниш дълга си като такава!“

А ако избухнеше и се разплачеше, цялата в сълзи и с треперещи устни, или пък напуснеше стаята, понесена от вихъра на чувствата, той тръгваше след нея, убеждаваше я и с неуловимия си чар я придумваше. А когато не успееше, й изпращаше цветя или я канеше на опера след вечеря. Ейлийн скланяше и неизбежно издаваше колко слаба и суетна е душата й. Защото нима появата с него сред хората не означаваше, че поне донякъде тя все още е негова съпруга, господарка на дома му?

ГЛАВА XI

Де Сото Сипънс замина за Лондон с необходимите му помощници, настани се в една къща в Найтсбридж и се зае да събира данните, които според него щяха да са необходими на Каупъруд.

Веднага му направи впечатление, че двете стари подземни лондонски линии — Метрополитън и Районната, или така нареченият вътрешен кръг, обхващаха като в примка центъра на града, също както при изградената от Каупъруд чикагска трамвайна мрежа, която се бе оказала така рентабилна за него и бе нанесла такива неприятни щети на конкурентите му. И двете лондонски линии — първите подземни железници в света — бяха зле оборудвани и все още използваха парка тяга, но включваха и достигаха до всички най-важни места в центъра и представляваха ключ към целия подземен транспорт. Те минаваха успоредно на разстояние от около една миля и в краищата си се сливаха, за да могат влаковете от едната линия да преминават на другата и да обслужват целия район от Кензингтън и гара Падингтън на запад от Олдгит Стрийт и квартала около Английската банка на изток. Всъщност тази зона обхващаше всичко важно — главните улици, финансовата и търговската част, театрите, големите хотели, гарите и сградите на парламента.

Сипънс веднага узна, че поради лошото оборудване и неумелата експлоатация тези линии носят много малка печалба. Но те можеха да бъдат направени по-рентабилни, тъй като освен автобусите нямаше друг удобен транспорт до тези райони.

Нещо повече — парните локомотиви предизвикваха все по-силно недоволство сред обществеността, а и част от младите финансисти определено бяха склонни да се намесят в подземния транспорт, за да го електрифицират и модернизират. Сред тях бе и лорд Стейн, крупен акционер на Районната линия, за когото Каупъруд бе споменал на Сипънс. Лорд Стейн бе и важна фигура в лондонското общество.

Това състояние на нещата, описано най-подробно от Сипънс, въодушеви Каупъруд. Идеята за централно колело бе добра, можеше да се подеме, да се подкрепи с концесии или актове за отклонения към по-далечните райони, а това щеше да му осигури тъкмо такава власт, която да го постави начело и в центъра на всякакви по-нататъшни разширения.

И все пак, ако не решеше да бръкне в собствения си джоб, откъде щеше да вземе пари за всичко това? Може би около сто милиона в крайна сметка! Той се съмняваше, че в момента ще успее да привлече някой виден финансист, който да осигури необходимите капитали, тъй като сегашните лондонски линии, изглежда, едва покриваха разходите си. Разбира се, тъкмо сега бе доста рисковано да се захване с такова нещо, то трябваше да се предхожда и съпровожда от изключително ловка рекламна кампания, която да го представи във възможно най-добра светлина.