Стоик

Клурфейн набързо си припомни ред неща във връзка с тях, не всичко, което Сипънс бе разкрил, но достатъчно, за да заинтересува двамата мъже. Сега от въртопа на паметта му изплуваха Стейн, Райдър, Булок и Джонсън, но най-вече Джонсън и Стейн. Те бяха от главните организатори на проекта Чаринг Крос — Хампстед, Стейн беше аристократ, притежател на много акции на Районната, а също така и на Сити — Южен Лондон; Джонсън бе съветник на Стейн и юрисконсулт както на Районната, така и на Метрополитън и притежаваше акции и от двете линии.

— А защо не се срещнем с този Джонсън? — попита Джаркинс, превърнал се целият в слух поради раздора си с Каупъруд. — Той сигурно доста добре е осведомен какво става.

Клурфейн стоеше до прозореца и гледаше към улицата.

— Чудесно! — възкликна той и се обърна с лице към Джаркинс. — Защо не? Само че… — той млъкна и погледна предпазливо Джаркинс. — Дали е коректно? Както разбирам, нямаме право да казваме, че представляваме Каупъруд. От думите ви ми става ясно — той се е съгласил само да изслуша Грийвс и Хеншоу в Ню Йорк, защото ние го помолихме. Не ни е възлагал да вършим нищо във връзка с тях.

— Във всеки случай ми се струва добре да сондираме този Джонсън — отвърна Джаркинс, — да му подхвърлим, че Каупъруд или някой друг известен милионер се интересува от идеята за обединяването на някои от линиите. Да му намекнем също, че ако неговата компания успее да си върне линията Чаринг Крос, ще може да я препродаде на него. В такъв случай като посредници, които са ги свързали, ние можем да получим доста добра комисиона. Освен това, ако успеем сега да купим някоя. и друга акция и да я препродадем от името на Каупъруд или от тяхно име, можем да останем в предприятието като агенти по покупко-продажбата. Защо не?

— Не е лоша тази идея — каза Клурфейн оживен. — Ще ида да го потърся по телефона.

Той се затътри към съседната стая, но изведнъж се спря и погледна Джаркинс.

— Най-лесно ще е да го помолим за консултация по наш финансов проблем, за който не искаме да говорим по телефона. Той ще си помисли, че го чака хонорар, и ние ще го оставим в това заблуждение, докато му обясним за какво става дума.

— Добре — каза Джаркинс. — Да му се обадим сега.

След като много предпазливо се обясни с Джонсън по телефона, Клурфейн се обърна и рече:

— Каза да се видим утре в единадесет часа.

— Чудесно! — възкликна Джаркинс. — Мисля, че сега сме на прав път. Във всеки случай действаме. А ако той лично не се заеме, може пък да познава подходящ човек.

— Точно така, точно така — повтори Клурфейн, който в този миг бе загрижен главно да му се признае полагаемата му се заслуга за този бизнес. — Толкова се радвам, че се сетих за него. Това може да се окаже най-големият ни удар.

— Точно така, точно така — пригласяше му Джаркинс, който бе въодушевен, но не чак толкова, защото съжаляваше, че идеята не е хрумнала на него. Защото Джаркинс винаги се бе смятал не само за мозъка, но и за движещата сила на тази комбинация.

ГЛАВА XVIII

Кантората на „Райдър, Булок, Джонсън и Чанс“, както и тази на лорд Стейн, се намираха в една от най-мрачните части на Стори Стрийт в близост до сградите на адвокатските корпорации. Като се изключат тези сгради, целият район би се сторил на всеки американец доста неподходящо място за кантори на едни от най-стабилните английски юристи. Малките, неколкократно престроявани три- и четириетажни къщи или някогашни складове сега бяха превърнати в приемни и кабинети, в библиотеки и архиви на около десетина юристи заедно с техните стенографи, секретари, момчета за всичко и други помощници.

Самата Стори Стрийт бе толкова тясна, че двамина не можеха да се разхождат под ръка по тротоара, без да се блъскат. По самия път можеха да се разминат две колички, но в никакъв случай два по-големи екипажа. И все пак в тази теснотия се изливаше цял порой от служещи, между тях и тези, които минаваха оттук напряко, за да стигнат до Странд и съседните оживени улици.

Фирмата на Райдър, Булок, Джонсън и Чанс заемаше и четирите етажа на Стори Стрийт номер 33. Къщата имаше фасада, широка не повече от седем метра, а на дължина бе около петнадесет. Партерът, където някога се помещавали приемната и холът на един много необщителен стар съдия от предишното поколение, сега бе зает от общата приемна и библиотеката. Кантората на лорд Стейн бе малка и се намираше на първия етаж, отзад; третият етаж бе определен за тримата най-важни членове на фирмата — Райдър, Джонсън и Булок; Чанс, заедно с многото си помощници, заемаше четвъртия етаж. Кантората на Елвърсън Джонсън, най-отзад на втория етаж, гледаше към малък двор. Покрит с камъни, той някога бил част от древен римски двор, но бе загубил своя исторически блясък, тъй като хората бяха принудени да го съзерцават ден след ден.