Стоик

А Толифър, който вече трябваше да се заеме със задачата си, бе доста напрегнат. Каупъруд го забелязваше тук и там, но не му обръщаше абсолютно никакво внимание и се правеше, че не го познава. Толифър разбираше, че това се налага, и започна да обикаля палубите, за да наблюдава Ейлийн, без тя да забележи, но видя, че тя го гледа, при това с интерес. Твърде крещящи му се сториха тоалетите й, липсваха й вкус и мярка. Неговата каюта бе на палуба „Б“, ала той обядваше на капитанската маса, докато Ейлийн и Каупъруд се хранеха в каютата си. Но капитанът се ласкаеше от присъствието на семейство Каупъруд на борда и искаше да направи реклама както на себе си, така и на кораба си. Като установи, че Толифър е много общителен и весел човек, той му даде да разбере, че пътуват заедно с такива важни личности, и му предложи да го запознае с тях.

Затова още на втория ден капитан Хайнрих Шрайбер изпрати своите поздрави до мистър и мисис Каупъруд, като се интересуваше с какво може да им бъде полезен. Може би мистър Каупъруд желае да разгледа кораба? На борда има няколко техни почитатели, сред които е и той, та би искал да го запознае с тях — разбира се, в удобно за мистър Каупъруд време.

Каупъруд се сети, че тук има пръст Толифър, предаде предложението на Ейлийн и двамата отговориха, че с удоволствие ще приемат пътниците, които искат да се срещнат с тях: капитанът пристигна с мистър Уилсън Стайлс, драматург, С. Б. Кортрайт, губернатор на щата Арканзас, мистър Брус Толифър, представител на светските кръгове в Ню. Йорк, и Аласандра Гивънс, и тя светска дама, която отиваше при сестра си в Лондон. Толифър бе забелязал сред пътниците привлекателната Аласандра и си бе спомнил, че баща й е видна личност, затова й се представи като познат на нейни приятели, а тя, очарована от него, бе приела лъжата.

Импровизираният прием достави голямо удоволствие на Ейлийн. Щом те влязоха, тя стана от креслото, в което седеше и четеше списание, и застана до съпруга си, за да посрещне гостите. Каупъруд веднага забеляза Толифър и неговата спътница, елегантната мис Гивънс, и от пръв поглед разбра, че е момиче от добро семейство. Ейлийн веднага съзря Толифър, който се представи на семейство Каупъруд така, сякаш срещаше и двамата за пръв път.

— Много ми е приятно да се запозная със съпругата на такъв забележителен мъж като мистър Каупъруд — каза той на Ейлийн. — Сигурно заминавате за Европа?

— Първо ще отседнем в Лондон — отвърна Ейлийн. — А после — Париж и Европа. Където и да отиде, мъжът ми все има някакви финансови дела.

— Сигурно, съдейки по това, което пишат за него — и Толифър се усмихна чаровно. — Трябва да е много интересно да се живее с такъв многостранен човек, мисис Каупъруд. Нещо повече, дори е отговорно!

— Съвсем сте прав — каза Ейлийн. — Наистина е отговорна задача. — И поласкана от значимата си роля, тя му се усмихна доверчиво.

— Ще прекарате ли някой и друг ден в Париж? — попита Толифър.

— О, да, разбира се. Не знам точно плановете на мъжа си в Лондон, но аз ще отскоча за няколко дни.

— И аз ще ходя в Париж на конните състезания. Може би ще се видим там. Ако пристигнете по същото време и сте свободна, можем да прекараме заедно някой следобед.

— Би било чудесно! — очите на Ейлийн заблестяха, защото й бе приятно, че Толифър проявява интерес към нея. Той бе такъв обаятелен мъж и това сигурно щеше да я издигне в очите на Каупъруд. — Но вие още не сте говорили с мъжа ми. Да отидем при него.

Придружена от Толифър, тя прекоси каютата и отиде при Каупъруд, който говореше прав с капитана и мистър Кортрайт.

— Виж, Франк — каза Ейлийн весело. — Довела съм ти още един почитател — и като се обърна към Толифър, добави: — Моят мъж непрекъснато е център на внимание, мистър Толифър.

Каупъруд се извърна към него с най-любезна усмивка и каза:

— Хубаво е човек да има почитатели. И вие ли участвате в пролетното преселение към Европа, мистър Толифър?

Изобщо не му личеше, че играе. Следвайки примера му, Толифър се усмихна и отговори:

— Така си е. Имам приятели в Лондон и Париж, а след това ще поостана в някои от морските курорти. Един от моите приятели живее в Бретан. — И рече на Ейлийн: — Между другото, тамошната природа е прекрасна, трябва да я видите, мисис Каупъруд.

— С удоволствие — отвърна Ейлийн, като погледна Каупъруд. — Как мислиш, Франк, можем ли да включим Бретан в нашето лятно пътешествие?

— Възможно е. Но за мен едва ли, аз ще съм много зает. Е, едно кратко гостуване… — допълни той насърчително. — Задълго ли сте в Лондон, мистър Толифър?

— Още не съм решил окончателно — отвърна Толифър спокойно. — Може би седмица или малко повече.

В този момент Аласандра, отегчена от мистър Стайлс, който се стараеше да й направи впечатление, реши да сложи край на визитата. Тя се приближи към Толифър и каза:

— Нима забравихте нашия ангажимент, Брус?

— О, да. Молим за извинение. Ние трябва да тръгваме. — И като се обърна към Ейлийн, продължи: Надявам се, че пак ще се видим, мисис Каупъруд.

Ейлийн, вбесена от хладния и самоуверен тон на твърде красивото младо момиче, отвърна: