Стоик

По-късно в хотела Джеймисън му доложи за пристигналите телеграми. А в стая 741 бе отседнал мистър Сипънс и чакаше да бъде извикан. Получи се и покана от лорд Хадънфийлд, с когото Каупъруд се бе запознал преди години в Чикаго, да му гостуват за края на седмицата. Някакъв прочут южноафрикански банкер, евреин, в момента в Лондон, канеше Каупъруд на обед, за да обсъдят някои делови въпроси във връзка с Южна Африка. Германският посланик изпращаше поздравите си и пишеше, че ще се радва да посрещне мистър Каупъруд на обед в посолството в удобно за него време. От Париж дойде телеграма от мистър Доулан от Филаделфия: „Ако минете през този градец, без да сте се поразходили из него с мен, ще наредя да ви задържат на границата. Не забравяйте, че знам за вас толкова, колкото и вие за мен.“

Сякаш самата богиня на съдбата размахваше криле над главата му.

По-късно, след като се увери, че Ейлийн се е настанила удобно в апартамента си, той повика Сипънс и изслуша доклада му. Няма никакво съмнение, донесе Сипънс, нетърпелив, суетлив като птичка с новия си пролетен костюм, че Грийвс и Хеншоу съвсем са се объркали. И все пак за Каупъруд най-добрият начин да се вклини тук е договорът за линията, която те държаха в ръцете си. Двамата ще отидат да я огледат утре. Но много по-важно, разбира се, е да се установи контрол върху централния кръг, защото от него зависи всяко разширение на мрежата. Чаринг Крос може много изгодно да се свърже с кръга и ако Каупъруд притежава тази линия или поне контролния пакет акции, ще бъде в много по-изгодна позиция да се заеме с централния кръг или с някои други линии. Освен това има много разпръснати договори у спекуланти, които са ги взели с надеждата да намерят по-късно строители и акционери за тях. Всичко това може да се разучи по-подробно.

— Да, въпросът е как да подходим — каза Каупъруд замислено. — Твърдите, че Грийвс и Хеншоу са закъсали, но те още не са се обърнали към мен. Междувременно Джаркинс явно е говорил с Джонсън от Електротранспортната компания и Джонсън се е съгласил с него на следното — аз да не предприемам нищо, преди той да събере група бизнесмени, които се интересуват от централния кръг — вашият човек, Стейн, предполагам, ще е един от тях, — а Джонсън да се срещне с всичките заедно и да обсъдим цялата мрежа. Но в такъв случай сигурно ще трябва да не водя преговори с Грийвс и Хеншоу и да оставя линията Чаринг Крос да бъде върната на Електротранспортната компания поради липса на средства, а тъкмо това не искам. Защо да им давам такъв коз в ръцете? При тези думи Сипънс скочи:

— Недей, шефе! — почти изписука той. — Не го прави! Ще съжаляваш. Тези хора тук се държат здраво един за друг. Помежду си се карат, но появи ли се чужденец, се съюзяват и скъпо ще си платиш, ако нямаш какво да им противопоставиш. По-добре почакай до утре или до вдругиден и виж дали ще те потърсят Грийвс и Хеншоу. Сигурно ще прочетат във вестниците за пристигането ти и ако не се лъжа, ще те потърсят. Нищичко няма да спечелят, ако изчакват. Кажи на Джаркинс да не се среща с Джонсън, а ти свърши, каквото трябва, но първо ела с мен да видим маршрута на линията Чаринг Крос.

В този момент Джеймисън, който се бе наставил в съседната стая, донесе писмо, предадено на ръка. Като видя името на плика, Каупъруд се засмя, извади писмото, прочете го и го даде на Сипънс.

— Познах, Де Сото — заяви той весело. — Сега какво ще правим?

Писмото бе от Грийвс и Хеншоу и гласеше:

„Уважаеми мистър Каупъруд,

Научихме от днешните вестници за Вашето пристигане в Лондон. Ако желаете и ако Ви е удобно, бихме искали да се срещнем с Вас в понеделник или вторник идната седмица. Целта ни естествено е да поговорим по същия въпрос, който обсъждахме на 15 март в Ню Йорк.

Поздравяваме Ви с благополучното пристигане и Ви желаем много приятно прекарване.

Искрено Ваши Грийвс и Хеншоу.“

Сипънс щракна с пръсти тържествуващо.

— Видя ли? Аз какво ти казвах? — почти се смееше той. — Предлагат ти най-хубавия участък в Лондон, и то при твоите условия. Вземеш ли го в ръцете си, шефе, спокойно можеш да чакаш да ти предложат и другите разрешителни, раздадени на тоя и на оня, защото те веднага ще узнаят за Чаринг Крос и сами ще ти се предложат. Колко е нахален този Джонсън — да ти поставя условие да не предприемаш нищо, докато не се видиш с него — добави Сипънс сърдито, защото вече бе чул, че Джонсън е самоуверен и властен човек, и се бе настроил срещу него. — Разбира се, той има добри връзки, той и приятелят му Стейн. Но при твоите пари, способности и опит как могат да те спрат? Те не могат да задвижат едната Чаринг Крос, а какво остава за другите линии! Нищо няма да направят без теб!