Стоик

— Боже господи! — разсмя се високо Каупъруд. — Доста успешно пътуване!

— Още не знаеш всичко — продължи тя нагло и заядливо. — Далеч не всичко. Ако ти кажа за Мейдънхед, ще се изчервя…

— Така ли? Няма да го забравя.

— Още не знаеш за полковник Хоксбъри от Кралската не знам какво си — продължи Беренис, уж като някаква глупачка. — От онези, военните хубавци. Познавал друг офицер, който имал братовчед, а той пък притежавал къщица в някакъв парк на Темза…

— Две къщици и две яхти! Дали нещата не ти се привиждат двойни?

— Във всеки случай тази рядко я давали под наем. За пръв път това лято била свободна. Същинска мечта била. Преотстъпвали я обикновено на приятели. Но за нас с майка…

— Значи ти вече си станала дъщерята на полка!

— Е, добре, да оставим полковника. Да ти кажа за Уилтън Брейтуейт Ротисли, който има страхотни мустачки, висок е 183 сантиметра…

— Е, Беви, та ти си много добре осведомена. Почвам да се съмнявам!

— За Уилтън недей! Кълна се, с него никога! С полковника може би, но не и с Уилтън! — и тя се разсмя. — И да не те отегчавам повече, ще ти кажа, че вече разполагам не само с четири яхти по Темза, но и с четири добре обзаведени къщи в най-страхотните квартали на Лондон или недалеч от тях, които можем да наемем или за сезона, или за една година, или за винаги, ако решим да се установим тук.

— Стига да искаш, мила — рече Каупъруд. — Ама ти си същинска актриса!

— И всичките ми обожатели — продължи Беренис, без да обръща внимание на възхищението му, — са готови да ми ги покажат — и къщите, и яхтите, стига да им дам лондонския си адрес, нещо, което аз още не съм направила.

— Браво! Ей, богу, браво! — възкликна Каупъруд.

— Само че още с никого не съм се обвързала и нищо не съм обещавала — добави тя. — С мама решихме да разгледаме къщата на Гросвенър Скуеър и друга една на Баркли Скуеър и тогава ще видим какво ще правим.

— Не смяташ ли, че ще трябва да се посъветваш със стария си настойник във връзка с договора за наема и така нататък?

— Е, за договора — да, но за другото…

— За другото се предавам, при това с радост. Цял живот ръководя, стига ми. Я да те видя сега тебе.

— Добре — продължи Беренис игриво, — като начало ще седна тук — и тя се настани в скута му, пресегна се, взе от масата чашата и докосна устни до ръба й: — Виж, намислих си желание. — И изпи половината. — Сега си измисли и ти — каза Беренис, като му подаде чашата и не свали поглед от него, докато той не я допи. — А сега я хвърли през дясното ми рамо, за да се разбие в стената и никой повече да не пие от нея. Така са правили старите датчани и нормани. Сега…

Каупъруд хвърли чашата.

— Сега ме целуни и желанието ще се сбъдне — рече тя. — Защото съм вещица, както много добре знаеш, и изпълнявам желания.

— Напълно ти вярвам — каза Каупъруд с обич, като я целуна тържествено.

След вечеря те обсъдиха какво ще правят в най-близко време. Беренис в никакъв случай не искаше да напуска Англия. Беше дошла пролетта, а тя винаги бе мечтала да обиколи градовете с големи катедрали — Кентърбъри, Йорк, Уелс, да види римските бани в Бат, да посети Оксфорд и Кембридж, както и няколко стари замъка. Можеха да пътуват заедно, но едва след като той разучи възможностите за лондонския си проект. От своя страна Беренис също искаше да огледа споменатите къщи. А щом се устрояха, можеха веднага да заминат.

Междувременно Каупъруд трябваше да отиде да види майка й, която напоследък бе разстроена и бе изпаднала в депресия, опасявайки се за тях тримата, кой знае от какво. А след това можеше да се върне при нея и тогава… тогава…

Каупъруд я взе в прегръдките си.

— Добре, Минерва — каза той. — Не знам, може и да успеем да уредим всичко така, както искаш. Но едно е сигурно, ако нещо не върви тук, ще направим околосветско пътешествие. Все ще се оправя някак си с Ейлийн. Дори тя да не се съгласи, пак ще заминем. Нищо, че ме заплашва да разгласи всичко в пресата. Сигурно ще мога да го предотвратя. Поне досега съм се оправял.

Той я целуна нежно и това някак си го успокои. Сетне отиде да поговори с мисис Картър. Намери я да чете роман от Мари Корели, седнала до отворения прозорец. Явно се бе облякла и сресала заради него. Усмихна му се доста бодро. Но все пак Каупъруд усети как тя се притеснява, бои се от изхода на тази му история с Беренис. Стори му се, че вижда в очите й напрежение и потиснатост. Затова, след като си размениха няколко незначителни фрази, колко приятно е да прекараш пролетта в Англия, той уж между другото, но съвсем откровено, й каза:

— На ваше място не бих се притеснявал, Хати. Ние с Беви чудесно се разбираме. Смятам, че тя и със себе си е съвсем наясно. Беви е красива и умна и аз я обичам. И да имаме неприятности, ще се справим с тях. Гледайте да си прекарвате добре. Аз вероятно ще бъда много зает и няма да се виждаме толкова, колкото ми се иска, но ще бъда нащрек. А и тя също. Така че не се бойте.