Стоик

— О, аз не се боя, Франк — каза тя почти извинително. — Естествено знам колко е находчива и решителна Беви и как се грижите за нея. Така се надявам да ви върви. Тя е тъкмо за вас, Франк, толкова талантлива и обаятелна е. Да бяхте я видели на кораба как общуваше с хората. Забавляваше ги, но успяваше да ги задържи на разстояние. Сега ще поостанете ли? Така се радвам. Аз нещо не съм разположена, но се надявам да се видим по-късно.

Тя го изпрати до вратата като домакиня, която е приела важен гост, за какъвто и наистина го смяташе. След като той си отиде, Хати затвори вратата, отиде до прозореца, погледна тъжно през него, сложи си малко руж на страните — в случай че Беренис надникне, — след това извади от куфара шише бренди и си наля една чашка.

ГЛАВА XXV

В края на седмицата семейство Каупъруд се озова сред многото интересни гости на лорд Хадънфийлд в имението му Беритън. Това бе внушителна сграда, рожба на английската архитектура от XVI век, в югоизточната част на Хардаунската равнина, посред добре поддържано наследствено имение, На северозапад сградата гледаше към мрачната, подобна на безбрежно море равнина със залюляните й зелени пасища, които стотици години се бяха опълчвали срещу орача, сеяча и строителя. И богатите, и бедните я ценяха заради разнообразния дивеч — най-вече зайци и сърни, и там често се устройваше лов и пристигаха ловци с червени униформи, с коне и хрътки. Фасадата на къщата гледаше на югозапад, към покрити с гори склонове и поля, посред които бе разположен Литъл Беритън, пазарно градче с къщи със сламени покриви, което придаваше идиличен вид на околността.

Хадънфийлд, който посрещна семейство Каупъруд на гара Беритън, си беше същият изискан весел тип от преди пет години. Поради приятните си спомени от Америка той се радваше да ги види и докато им показваше наистина забележителните морави и дворове, се обърна към Ейлийн:

— Мислех си, мисис Каупъруд, дали равнината няма да ви подейства на вас и на съпруга ви потискащо. Затова ви определих стаи с изглед към градината. В гостната сега е сервиран чай, ако искате, можете да се подкрепите след пътуването.

Въпреки че техният дом в Ню Йорк бе много по-разкошен и пълен е прислуга, въпреки че мъжът й бе много по-богат от този лорд, Ейлийн поне за момент предпочете да има всичко това тук. Такъв замък, такова сигурно положение и какви ли не видни познати! И да не трябва повече да се бори. Да намери покой. От друга страна, Каупъруд, макар обстановката да му харесваше, не остана поразен, нито дори впечатлен от титлата и получения наготово имот. Той бе създал своето богатство и слава сам.

Гостите на Хадънфийлд за събота и неделя бяха смесено, но изискано общество. Предишния ден от Лондон бе пристигнал сър Чарлс Стоунледж, известен актьор от лондонските театрални среди, но иначе превзета и изкуствена личност, която не изпускаше възможност да гостува на свои приятели и познати от аристокрацията. Той бе довел мис Констанс Хатауей, актриса, която играеше в прочутата тогава пиеса „Чувство“.

Съвсем различни от тях бяха лорд и лейди Етиндж; той — преуспял в железопътния и корабния бизнес, едър, цъфтящ, властен мъж, който обичаше да пие доста и в такъв случай ставаше по-дружелюбен. В трезво състояние обаче бе склонен да подхвърля по някоя дума, но не и да води лек разговор. За разлика от него лейди Етиндж бе изключително тактична. Сега лорд Хадънфийлд я бе поканил да бъде домакиня на замъка. Тя добре познаваше настроенията и навиците на мъжа си и ги понасяше търпеливо, но като отстояваше собствената си личност. Беше едра и здраво сложена, с изпъкнали сини вени, червени бузи и доста хладни сини очи. Някога явно е била хубава и мила шестнадесетгодишна девойка и добре го помнеше, а и лордът също. Тогава той я бе ухажвал пламенно. Лейди Етиндж имаше по-добро чувство за мярка от съпруга си. Потомък на стар, богат род, той ценеше произхода повече, отколкото постиженията на човека, макар че самият доста активно се занимаваше с бизнес. Жена му обаче, макар и също от знатен произход, по-добре съзнаваше, че ликът на времето се е променил, и се възхищаваше на такива нетитулувани гиганти като Каупъруд.

Тук бяха и лорд и лейди Босвайк, и двамата млади, елегантни и много симпатични. Играеха всякакви спортове, обичаха картите и конните състезания и навсякъде ги посрещаха добре заради веселия им нрав. Тайно те се присмиваха на Етиндж и жена му, но същевременно оценяваха общественото им положение и гледаха да им се харесат.