Стоик

Стейн също бе много доволен, защото по време на отсъствието на Каупъруд бе постигнал известен напредък във връзка с метрото, а също така и с повереницата му. Всъщност Стейн бе почти влюбен. След гостуването на Беренис в Трегасол я бе посещавал няколко пъти в Прайърс Коув. Надеждата, че може да я спечели, му даваше сили и го караше да упорства. Беренис можеше да се влюби в него и да се съгласи да му стане жена. Каупъруд едва ли щеше да има нещо против, защото това щеше да заздрави деловите им отношения. Разбира се, Стейн трябваше да проучи по-подробно Беренис и да разбере какви точно са отношенията й с Каупъруд. Досега не си бе правил този труд. Но дори и миналото й да не се окажеше така безупречно, Стейн не познаваше по-очарователна жена от нея. И тя определено не се опитваше да го оплете, по-скоро той я преследваше непрекъснато.

А Беренис се чудеше дали да се радва или тревожи от две неща. Едното бе, че Стейн така се е увлякъл по нея, а другото — поканата, отправена след посещението в Трегасол към нея и майка й да заминат към края на есента на пътешествие с неговата яхта „Айола“ заедно със семейство Каупъруд. Щели да спрат и в Каус, където по това време вероятно щели да бъдат крал Едуард и кралица Александра. Графът с удоволствие щял да представи Беренис и майка й, а също Каупърудови на Техни величества, тъй като кралят и кралицата били стари приятели на баща му.

Като чу името на Ейлийн, Беренис се вледени. Дойдеше ли тя на яхтата, те двете с майка й нямаше да могат да припарят там. Ако не дойдеше, щеше да се наложи да измислят някакво правдоподобно обяснение за Стейн. Ако и Каупъруд, и Беренис приемеха тази покана, трябваше преди това независимо от чувствата си да постигнат някакво дипломатично споразумение. А това не й се искаше в момента. Ако не тръгнеше с Каупъруд или тръгнеше без него, завинаги щеше да го отблъсне, завинаги. И щяха да последват обяснения и промени, които можеха да се окажат съдбовни за всички.

Колкото и да я беше яд на Каупъруд, Беренис сега не можеше да взима прибързани решения. Дори и да мечтаеше за Стейн, съвсем ясно бе, че без благословията на Каупъруд тя щеше да потъне сред множеството трудности и усложнения, заплашващи я отвсякъде. Ако го разгневеше, той щеше да я унищожа моментално. Ако чувствата му към нея изстинеха, щеше да остави Ейлийн и другите да го сторят. Обмисляйки всичко това за кой ли път, Беренис разбра, че по характер, темперамент и светоглед Каупъруд й допада повече от Стейн. Най-силна се чувствуваше, когато той бе до нея. И макар да имаше много качества, Стейн не можеше да се мери с Каупъруд, който бе далеч по-енергичен, изобретателен, естествен и имаше по-човечен възглед за живота. Тъкмо тези неща най-много я убедиха, че иска да е с Каупъруд и с никого другиго, да чува гласа му, да наблюдава жестовете му, да усеща енергията му и безстрашието му пред живота. Когато беше с него, силата й растеше. И как ли щеше да възприема всичко това, ако не знаеше, че всеки миг може да се облегне на крепката му десница? Тъкмо затова Беренис не даде окончателен отговор на Стейн за пътешествието, като заяви, че нейният настойник понякога е упорит и несговорчив и ще трябва да почакат той да се завърне в Англия. Тя самата би искала да заминат, заяви Беренис с усмивка. Нека Стейн остави нещата в нейни ръце, може би тя ще успее да предума Каупъруд.

Щом стигна в хотела, Каупъруд намери приветствие от Беренис, което, макар и малко официално, бе ведро и изобщо не издаваше тревогите й. Но тъй като бе човек, който винаги усеща опасността и разгадава силните чувства на другите, към него, той бе сигурен, че тя е враждебно настроена. Всъщност доста преди да пристигне в Англия, Каупъруд бе убеден, че Беренис знае за връзката му с Лорна. Усещаше го сякаш със слънчевия си сплит. Затова бе нащрек, готов за всякакви неприятности. Вече бе решил да не се измъква, да не избягва разговора, а да види как е настроена Беренис и тогава да реши какво да прави.

Така пристигна в Прайърс Коув. Имението бе цялото в есенни тонове — листата на дърветата леко жълтееха и червенееха. Макар да беше пладне, по реката се стелеха мъгли. Приближавайки, той си помиела какви чудесни летни дни е могъл да прекара тук с Беренис. Но сега го чакаше друго — ще бъде откровен с нея, нека тя още веднъж разбере с какъв човек си има работа. Този подход се бе оказал доста полезен и друг път, така че той се надяваше да му помогне и сега. И освен това можеше да каже — Стейн не компенсира ли Лорна? Невинна или не, Беренис трябваше да разбере, че и нейното поведение не е било безукорно.

Зад оградата Каупъруд видя градинаря Пигът, който подрязваше храстите и почтително му се поклони. На заграденото място до конюшнята на Стейн конете се грееха на есенното слънце, а край вратите й двамата коняри чистеха сбруите. По ливадата срещу него се зададе мисис Картър, цялата грейнала в усмивка — очевидно не знаеше нищо за проблемите им. Тя го поздрави весело и затвърди убеждението му, че Беренис не е споделила нищо с нея.