Стоик

От друга страна, в отношенията му с Беренис безспорно имаше нещо, което не беше за пренебрегване. Разбира се, той сам бе помрачил връзката им… Изведнъж Каупъруд се превърна в онзи хитър, проницателен, напорист бизнесмен, който можеше да се види на съвещания и преговори.

— Чуй ме, Беви! — каза той твърдо. — На дванадесети юни заминах за Балтимър по работа… — и Каупъруд й разказа какво точно е станало. Как се е върнал в .полунощ в стаята си. Как Лорна е почукала. Всичко. Каза й колко очарован е останал от нея. Къде я е извеждал и как я е развличал. Какво са писали вестниците. Упорито се оправдаваше с това, че Лорна също като Беренис му е направила магия. Той нямал никакво намерение да изневерява на Беренис. Увлечението го връхлетяло като ураган. И тук Каупъруд й изложи една своя теория, която бе извел въз основа и на предишните си похождения: чувственото влечение притежава такава сила, че може да възтържествува над разума и волята. Тъкмо така и станало — то разрушило всякакви негови предишни планове и намерения.

— Честно казано — добави той, — сигурно единственият начин да избягвам такива провали е изобщо да не общувам с привлекателни жени. А това, разбира се, невинаги е възможно.

— Естествено — каза Беренис.

— Сама разбираш — продължи той, решен да доведе разговора докрай, — че само светец би могъл да устои на съблазънта на Лорна Меърис. Това й го признавам.

— О! — възкликна Беренис. — Впрочем и аз смятам така, тя наистина е доста привлекателна. А как да се отнасям аз с другите мъже? Имам ли право на същото? — И тя го погледна изпитателно, а той също се бе вторачил в нея.

— Теоретично, да — отвърна Каупъруд. — Тъй като те обичам, ще се опитам да търпя, докато мога, докато има смисъл. След това вероятно ще те оставя да си отидеш, също както и ти ще ме пуснеш, ако няма защо да сме заедно. Но сега искам да знам едно — обичаш ли ме, скъпа? За мен това е много важно,, защото аз те обичам както преди.

— Франк, ти ми задаваш въпрос, на който сега не мога да отговоря, защото и аз самата не знам.

— Но нима не виждаш, че е било само мимолетно увлечение — настояваше Каупъруд. — В противен случай нямаше да съм тук сега. Не ти го казвам, за да се оправдавам, а защото наистина е така.

— С други думи — каза Беренис, — тя пристига със следващия кораб.

— Тя ще танцува в Ню Йорк цялата зима. Това можеш да го прочетеш във всеки американски вестник. Разбери, Беви, към теб чувството ми е не само по-силно, но и по-дълбоко. Имам нужда от теб, Беви. Ние с тебе мислим и чувстваме по един и същ начин. Затова съм се върнал тук и тук искам да си остана. Онова, другото, бе незначително. През цялото време го знаех. Когато спря да ми пишеш, ми стана пределно ясно, че ти си ми много по-скъпа. Ето това е всичко. Какво ще кажеш, Беви?

Смрачаваше се. Той се приближи към нея, грабна я в обятията си и притисна устни в нейните. И тя усети как се предава телом и духом. Но същевременно знаеше, че трябва да му каже какво мисли.

— Аз те обичам, Франк, да, обичам те. Но те привличам само физически. А когато това свърши… когато свърши…

И те се притиснаха силно, оставяйки желанието да изгаси тази малка свещица, човешкия разсъдък, и да надделее за миг над тази неподвластна на разума сила, човешката воля.

ГЛАВА XLIX

По-късно в спалнята Каупъруд продължи да й изтъква, че е най-разумно да продължат да играят ролите си на настойник и повереница.

— Както виждаш, Беви — каза й той, — Стейн и другите вече свикнаха да гледат така на нас.

— Какво се опитваш да разбереш — дали смятам да те напусна ли? — попита тя.

— Да, разбира се, мина ми през ума. Този Стейн е в състояние да ти предложи, каквото си пожелаеш.

Каупъруд седеше на ръба на леглото. Лунната светлина проникваше през щорите и слабо осветяваше стаята. Беренис седеше в леглото, облегната на възглавници, и пушеше.

— Не толкова, колкото можеш ти, стига да поискаш — отвърна тя. — Но щом те интересува, ще ти кажа, че не мисля за нищо друго освен за проблема, който ти ми натрапи. Ние имахме споразумение, което ти наруши. Какво очакваш от мен при тези обстоятелства? Да ти дам пълна свобода и да не искам нищо в замяна?

— Не искам нищо, което ще е неприятно или неизгодно за теб — каза твърдо Каупъруд. — Просто предлагам, ако Стейн наистина те интересува, да продължим по някакъв начин като настойник и повереница, докато не се утвърдиш в новото си положение. От една страна — продължи той съвсем искрено, — много бих се радвал да те видя установена, вече жена на човек като Стейн. Но, от друга страна, нали правихме някакви планове за метрото, а без тебе, Беви, може да загубя интерес. Може да ги изпълня, а може и да се откажа. Зависи от настроението ми. Сигурно си мислиш след тази история с Лорна Меърис, че винаги мога да си направя живота приятен. Но не е така. Както ти казах, тя беше просто случаен епизод, чувствено увлечение и толкова. Ако ти беше дошла в Ню Йорк с мен, това нямаше да се случи. Но след като е факт, остава ни само едно — да постигнем някакво приемливо споразумение. Ти кажи какво да бъде.