Стоик

Той стана и отиде да си търси пура.

Беренис се обърка. Въпросът му бе прекалено прям. Тя го обичаше, и то много. Проблемите му, кариерата му й бяха едва ли не по-важни от собствените й работи. Но трябваше да помисли и за своя живот, и за своето бъдеще. Защото когато станеше на тридесет и пет или четиридесет години, той едва ли щеше да е с нея. Беренис лежеше и мислеше, а Каупъруд чакаше. Много скоро му отговори, макар и не без тежки предчувствия. Да, ще продължи с него, поне засега. Защото нито той, нито тя могат да предвидят какво ще му хрумне в бъдеще.

— За мен ти си единствен, Франк — заяви тя. — Няма друг като теб на света. Вярно, граф Стейн ми харесва, но аз дори не го познавам достатъчно добре. Засега е смешно дори да мисля за него. И все пак той е интересен мъж, дори обаятелен. И ако ти и занапред смяташ да ме държиш в задния двор на живота си, ще бъде доста непрактично от моя страна да го пренебрегвам, в случай че той действително има намерение да се жени за мен. От друга страна, и през ум не ми минава да разчитам на теб. Ще останем заедно, разбира се, и аз ще направя всичко, което е по силите ми, за да осъществим плановете си. Но то ще е само защото разчитам изцяло на себе си. Ще ти даря своята младост, идеали, възторзи, любовта си, като не очаквам нищо в замяна.

— Беви! — възкликна той, поразен от истинността на думите й. — Не е така.

— Добре, докажи ми, че не е. Ако продължа е теб, както и смятам да направя, какво ще стане?

— Признавам, че поставяш сериозен въпрос — каза Каупъруд и седна на стола срещу леглото, — Аз съм по-стар от теб и ако останеш с мен, рискуваш много — разкрият ли връзката ни, всички ще ти обърнат гръб. Това безспорно е така, Едно мога да ти оставя — пари — и независимо какво ще решим тази вечер, аз ще се погрижа да те осигуря така, че да живееш в разкош до края на живота си, ако се разпореждаш с тях разумно.

— О, знам — каза Беренис. — На всички е известно, че държиш ли на някого, щедростта ти няма граници. Не се и съмнявам в това. Друго ме тревожи — че не ме обичаш истински. И доста вероятно е не само да остана без любов, но и по-нататък да заплатя скъпо за обичта си към теб.

— Разбирам те, Беви. Повярвай ми, отлично те разбирам. И нямам право да искам от теб да сториш за мен повече, отколкото смяташ, че трябва. Прави това, което ще е най-добре за теб. Но ти обещавам, скъпа, че ако продължиш с мен, ще се опитам да ти бъда верен. А ако някога решиш, че трябва да ме оставиш и да се омъжиш за друг, обещавам ти да не ти преча. Това е всичко, което исках да ти кажа. Знаеш, че много те обичам, Беви. Ти за мен си не само единствената .любима, но и обично дете.

— Франк! — тя го извика при себе си. — Знаеш, че не мога да те оставя. Не е възможно, във всеки случай духом.

— Беви, милото ми момиче! — и той я взе в прегръдките си. — Толкова е хубаво, че пак си с мен!

— Трябва да решим още един въпрос, Франк — каза тя спокойно, като приглаждаше разрешените му коси. — За тази покана за яхтата. Какво ще кажеш?

— Още не знам, скъпа, но щом Стейн се е увлякъл по теб, едва ли ще е враждебно настроен към мен.

— Негодник! — разсмя се Беренис. — На света не се е раждал такъв закоравял злодей…

— Не е вярно. Аз съм просто един млад и амбициозен американски бизнесмен, който се опитва да си проправи път сред английската финансова джунгла! Утре ще поговорим за поканата. Сега искам да си приказваме за теб, само за теб…

ГЛАВА L

Като голям шахматист Каупъруд обмисляше всеки свой ход, за да надхитри всички, които заради националния си престиж или по чисто егоистични подбуди пречеха на осъществяването на проекта му за метрото. Той си бе изработил широка и изчерпателна програма за действие, която смяташе да осъществи по следния начин:

Първо, към съществуващата линия Чаринг Крос да се добавят линиите от централния кръг — Районната и Метрополитън, които бяха раздирани от разпри и се експлоатираха непрактично. Ако това станеше, тримата със Стейн и Джонсън, но всъщност само той скоро щеше да държи всичко в ръцете си.

Второ, осигуреше ли си контрол върху Районната и Метрополитън, което зависеше само от обстоятелствата, щеше да присъедини към тях своята компания за строеж на железопътни линии и оборудване и така да създаде Обединената компания за строеж на метрото с ограничена отговорност, на която да са подчинени всички останали.

Освен това тайно от своите съмишленици той предложи да купи от Абингтън Скар неговото разрешително за линията Бейкър Стрийт — Уотърлу, а също така Бромптън — Пикадили, за която бе научил, че е в същото състояние като Чаринг Крос. Щеше да си осигури и още няколко разрешителни, които щеше да купи чрез подставени лица.