Стоик

В резултат на тази дейност Каупъруд бе обсаден от тълпа вложители, готови да дадат своя капитал за новото предприятие. Много американски и английски финансисти най-сетне разбраха с каква изгодна работа се е заел Каупъруд и на свой ред се опитаха да получат разрешително, което вече бе почти невъзможно. Един от най-сериозните му съперници бе самият Станфорд Дрейк, също американски финансист, който се обърна към британския Парламент с молба да получи разрешително за прокарване на нови подземни линии, които щяха за едно доста дълго разстояние да бъдат успоредни на линиите на Каупъруд и да намалят рязко доходите му от този район.

Каупъруд много се разтревожи — трябваше да обезвреди Дрейк, без обаче да предизвиква съпротива срещу двамата едновременно, тъй като англичаните всячески се противопоставяха на нахлуването на американски капитали, били те на Дрейк или негови. Последваха съдебни битки, при които всяка страна се стараеше да изтъкне недостатъците на другата и да омаловажи проекта на противника си.

Каупъруд на свой ред подчерта, че бъдещата линия на Дрейк наистина ще минава частично през доста гъсто населени квартали, където ще бъде рентабилна, но цели десет мили от нея пресичат пусти полета. Изтъкна също, че Дрейк смята да прокара еднорелсови линии, еднопосочни в тунелите, докато неговата мрежа ще бъде изцяло двурелсова. Поддръжниците на Дрейк пък заявиха, че планът на Каупъруд предвижда линия по крайбрежието на Темза, докато техният ще покрие улица Странд и деловите квартали; че железницата на Каупъруд е далеч от търговските райони, докато тяхната ще способства за стимулирането на търговията. Каупъруд обаче настоя, че двете успоредни линии ще се унищожат взаимно, тъй като няма да бъдат рентабилни. Той много добре знаеше — ако Дрейк получи разрешителното и прокара линията си, както и да бъде експлоатирана по-нататък тя, във всички случаи ще вреди на неговите интереси. Това, разбира се, той не заяви на всеослушание. Предпочете да изрази недоумението си защо банкерската къща Дрейк предприема такава авантюра. И за да заглади нещата, добави, че сигурно за тази грешка е отговорен единствено лондонският клон на банката, а не самият мистър Дрейк. Според него мистър Дрейк бил голям финансист, който несъмнено ще се откаже от такова съмнително начинание, ако бъде запознат със същинското положение.

Въпреки тези благи думи адвокатите на Дрейк внесоха в Парламента молба за разрешително, а адвокатите на Каупъруд — насрещна молба за линиите, които той искаше да построи. Парламентът реши да отложи решаването на въпроса до ноември, което по същество означаваше победа на Каупъруд, тъй като той вече бе извършил огромна подготвителна работа. Дори се цитираха думите му, че не обича да се захваща с проект, за който няма силни съперници, и че ще се бори с Дрейк до последна капка кръв, тъй като в любовта и на война всички средства са позволени.

Но необходимостта да започне схватка на живот и смърт с Каупъруд събуди също и интереса на Станфорд Дрейк. Тъй като разполагаше с огромни капитали, той предложи на Каупъруд пет милиона долара за правото да ползва станцията на Пикадили Съркъс, която принадлежеше на Каупъруд и бе съвършено необходима на Дрейк за неговата мрежа. Същевременно бе готов да му даде още два и половина милиона, за да изтегли армията си от адвокати, които се канеха да провалят молбата му за разрешително в парламента. Каупъруд естествено отказа и двете предложения.