Стоик

Съществуваше и една друга фирма — Обединената лондонска компания, — която смяташе да строи линия от Хайд Парк Корнър до Шепърдс Буш и вече бе завършила предварителните преговори за своя проект. Представителите й се обърнаха към Дрейк е предложението да се обединят и съвместно да поискат от общината разрешение за прокарване на линията. Предложиха му също да се заеме с експлоатацията на новата линия, когато тя бъде завършена, което не се знаеше кога ще стане. Дрейк отказа. Тогава го помолиха да не им пречи да експлоатират линията си. Той отново им отказа. Наложи се да предложат линията си на Каупъруд, макар че За момента още нямаха разрешение за нея. Той ги посъветва да се обърнат към банкерската къща „Спайър и К°“, която имаше клонове не само в Англия и Америка, но и в цяла Европа. Като разгледаха въпроса, „Спайър и К°“ разбраха, че това предложение е изгодно не само за Каупъруд, но в крайна сметка и за тях самите, и решиха да изкупят всички права на компанията, след което веднага пристъпиха към комплектоване на контролния пакет от акциите й. На едно съвещание на Парламентарната комисия по подземните железници по други въпроси адвокатът на банкерската къща помоли да не бъде разглеждана молбата на Обединената лондонска компания за разрешително. А това нанесе сериозен удар на плановете на Дрейк, лишавайки го от възможността да обезпечи след една година цялостна мрежа в Лондон. Дрейк се обърна към парламента с нова молба за разрешително, този път за участъка на Обединената лондонска компания. Но тъй като този пункт не се съдържаше в първоначалната молба и такъв проект не бе внасян за разглеждане пред комисията, адвокатът на Каупъруд протестира и молбата на Дрейк бе отхвърлена. С това бе погребан и целият му план.

Драматичният епилог на тази борба между двамата силни съперници бе отразен с най-големи подробности както в английските, така и в американските вестници. Съветът на лондонското графство, който държеше да има железопътна мрежа, удобна за жителите на всички части на града, възторжено приветства победата на Каупъруд, като го обяви за умен човек с неоценими качества, който заслужава да бъде приет добре навсякъде.

Възползвайки се от тези настроения, Каупъруд побърза да направи широка реклама на своето огромно предприятие, като заяви, че по неговата мрежа ще се превозват около двеста милиона пътници годишно, всички вагони ще бъдат една и съща класа и цената също ще бъде еднаква — пет цента. И тъй като всички линии са свързани една с друга, пътникът ще може да прекоси целия Лондон, без да излиза изпод земята. С други думи, той предлага бърз и редовен транспорт на ниски цени.

Делата му вървяха така добре, че той си позволи да не мисли само за акции и печалби. Затова реши, пак с рекламна цел обаче, да купи „Светлини над Темза“ на Търнър. Картината му струваше седемдесет и осем хиляди долара и той я закачи в кабинета си.

ГЛАВА LII

И така Каупъруд се радваше на успеха си и не подозираше каква голяма опасност го заплашва от страна на Ейлийн.

Тя се бе върнала в Париж и отново бе подета от вихъра на развлеченията, уреждани от Толифър и неговите приятели. Но скоро Маригоулд Брейнърд забеляза, че Ейлийн твърде много се е увлякла по Толифър и може да стигне дотам, че да се омъжи за него, затова реши, че трябва да сложи край на тази връзка, и тъй като много добре знаеше, че Каупъруд стои зад всичко, се зае да отстрани от пътя своята съперница. Защото Толифър се бе понапил една нощ на яхтата и й бе признал истината. Маригоулд реши да не губи нито миг.

На една вечеря, организирана от Толифър в ателието на негов приятел по случай завръщането им в Париж, Маригоулд пи повече, отколкото можеше да носи, и като видя как Ейлийн флиртува весело с Толифър, я нападна със следните думи:

— Ако знаехте за нашия приятел това, което знам аз, нямаше да се радвате толкова, че върви навсякъде по петите ви — подхвана тя язвително.

— Но щом знаете нещо, което ще ми е толкова неприятно, защо не ми го кажете веднага, вместо да правите намеци? — попита Ейлийн. — Или просто вече не се сдържате от ревност?

— Ревност ли? Аз да ревнувам Толифър от вас? Просто знам защо той ви обсипва с такова внимание!

Изненадана и разгневена от тези неочаквани слова, Ейлийн възкликна:

— Какво точно намеквате? Защо не ми кажете? Ако няма нищо, по-добре си изберете друг обект за ревността си!

— Ревност ли? Глупости! Сигурно и през ум не ви минава, че вашият усърден поклонник ходи по петите ви далеч не заради черните ви очи! Освен това откъде, мислите, взима всички тези пари, които пръска по вас? Аз го познавам от години и да знаете, че никога не е имал и пукнат грош.

— Не, не зная. Но, моля ви се, кажете каквото имате да казвате — настоя Ейлийн.

— Попитайте мистър Толифър или пък най-добре съпруга си. Той сто на сто може да ви осветли — заключи Маригоулд и я остави сама.