Стоик

„Най-сетне узнах истината. Поставил си ме в много унизително положение. Какъв срам, наел си този лакей Толифър, за да се отървеш от мен и спокойно да се отдадеш на разврат. Това ли ми е отплатата за дългогодишната вярност! Но бъди спокоен — вече си свободен, ходи където щеш с твоите проститутки. Защото днес аз заминавам за Ню Йорк и най-сетне ще се отърва от твоите измени и безпътството ти. Не смей да ми се мяркаш пред очите, защото иначе ще ви дам под съд, теб и твоите любовници, и ще ви разоблича във вестниците в Ню Йорк и в Лондон.

Ейлийн“

Това свирепо обвинение накара Каупъруд доста да се замисли за евентуалните последици. Стори му се най-разумно да се върне веднага в Ню Йорк и да се опита с всички сили да предотврати публичния скандал. Защото трябваше да внимава много и за Беренис. Ако Ейлийн изпълнеше заканата си, щеше да провали бъдещето на Беренис. А това той в никакъв случай не можеше да допусне.

Първата му работа беше веднага да отиде при Беренис, която го посрещна весела, пълна с честолюбиви планове и надежди. Но щом той й каза за писмото на Ейлийн и за заплахите й, усмивката изчезна от лицето й, защото тя веднага схвана, че опасността е сериозна. Интересно какво е накарало Толифър да си признае, зачуди се Беренис.

— Та той имаше интерес да мълчи — каза тя неспокойно.

— Не само него, и лейди Ейлийн не мога да разбера, скъпа — отвърна Каупъруд иронично. — Тя не е човек, който ще обмисли всичко от начало до край. Не, тя изпада в ярост и говори какво ли не, като вреди и на себе си, и на всички останали. Така се разгневява, че може да накара човека всичко да си признае, пък дори то да е гибелно и за двамата. Сега остава само едно — да замина за Ню Йорк с най-бързия кораб и дори, ако успея, да пристигна преди нея. Междувременно вече телеграфирах на Толифър веднага да се връща в Лондон. Ще продължа да му плащам, за да мълчи. А ти какво ще кажеш, Беви?

— Прав си, Франк — заяви тя. — Смятам, че трябва веднага да се върнеш в Ню Йорк и да се опиташ да я усмириш. След като поговориш с нея, сигурно ще разбере колко излишен е този скандал. Защото е знаела и преди за мен, че и за други — тук Беренис му се усмихна иронично. — Напомни й го. В края на краищата не си й сторил нищо лошо. Нито пък Толифър, ако е въпросът. Та ти си й осигурил най-добрия гид, за да се развлича в Париж. А междувременно — това също й го кажи — тук си затънал до гуша в работа. Струва ми се, че това доста ще я поуспокои — покажи й вестниците, в които пише за твоята дейност,, за твоите успехи.

Каупъруд съзнаваше колко мъдър е съветът й. Сега вече го измъчваше само едно, заяви той — че не Стейн, а той трябва да се раздели с нея.

— Не се бой, мили — успокои го Беренис. — Твърде си голям, за да те съсипе една такава история. Сигурна съм, че ще се върнеш победител както винаги. И знай, непрекъснато ще бъда духом с теб — и тя обви ръцете си около шията му и го погледна усмихната в очите.

— Ако е така, знам, че всичко ще се оправи — каза й той уверено.

ГЛАВА LIV

Преди да отплува за Ню Йорк, Каупъруд говори с Толифър, който му обясни, че не е виновен за случилото се, и го увери, че и занапред ще мълчи и ако изобщо си отвори устата, то ще е, за да каже това, което Каупъруд иска от него.

Пет дни по-късно Каупъруд пристигна в Ню Йорк, където бе посрещнат от цяла армия репортери и бе обсипан с въпроси, които стигаха за малък справочник. Защо се връща — за да осигури още капитал за нови линии на лондонското метро или за да разпродаде окончателно онова, което му е останало от трамвайната мрежа в Щатите? Какви картини е купил в Лондон? Вярно ли е, че неотдавна е купил „Светлини над Темза“ на Търнър за седемдесет и осем хиляди долара? И още нещо — вярно ли е, че си е поръчал портрет при един художник за двадесет хиляди долара, а щом го получил, платил тридесет хиляди? И сега вече какво може да каже за деловите похвати на англичаните?

От всичко това Каупъруд разбра, че все още се интересуват от него като от бизнесмен, и то повече отпреди, и че засега не мирише на скандал. Затова той още по-охотно се зае да отговаря на въпросите, като избра дипломатично тези, с които нямаше да си навреди.