Стоик

Но когато влакът тръгна, а Лорна остана на гарата да му маха тъжно за довиждане, а сигурно и за сбогом, Каупъруд се размисли колко измамно се преплитат човешките съдби и страсти. Ето и той — чикагските акционери го нападат, вестниците следят всяка негова крачка, същото правят и Ейлийн в Ню Йорк, а и красивата Беренис в Лондон, която съвсем основателно не му вярва повече, отколкото Ейлийн. И защо е всичко това? Заради влюбчивостта му чувствеността му към другия пол, но нима той е създал или измислил тези чувства?

Трака-трак, трака-трак, тракаха колелата о релсите. Ту-у-т, ту-у-т, свиркаше локомотивът. Пред очите му се нижеше равният пейзаж, безспирен като времето, а той гледаше през прозореца и размишляваше унесено за живота, времето и промените.

ГЛАВА LVI

Когато Каупъруд се върна в Ню Йорк и навести Ейлийн, там го чакаше приятна изненада: в негово отсъствие жена му бе обмислила предложението му за разширяването на къщата, тъй като особено й бе допаднала идеята тя да направи промените по свой вкус. Вече бе наредила на архитекта да подготви няколко варианта в цветни скици, бе ги разгледала и сега искаше и той да ги види.

Каупъруд остана много доволен — Реймънд Пайн, американският архитект, който бе направил проекта на дома им, сега предложи промени, които съчетаваха старата къща с новото. Ейлийн оживено му съобщи, че й харесват тази и тази скица, а също така и онази, която пък носи съвсем друга идея. Каупъруд реши да се види с Пайн и да го посъветва да не бърза. Скоро си тръгна, като остави Ейлийн с впечатлението, че тя ще се занимае с нещо особено значимо, с нещо, в което двамата ще въплътят художествения си вкус, а също така ще покажат на хората, че са в добри отношения.

Но този път Каупъруд не се приспособи така лесно към Ню Йорк и Америка. Пребиваването му в Лондон доста бе променило възгледите му. Не че англичаните се бяха оказали по-неловки или необиграни, когато трябваше да защитават интересите си, не, но откак се запозна със Стейн, Джонсън и техните сътрудници, Каупъруд се убеди, че те почти несъзнателно успяват да съчетаят отдиха и развлеченията с деловите си работи, били те търговия или финанси, докато тук, у дома, бизнесът си беше бизнес, както се казва.

Още е пристигането си в Ню Йорк той се залози за работа и за миг не се спря. Нищо друго не го интересуваше тук и по тази причина мисълта му непрекъснато се връщаше към Беренис и Прайърс Коув. И все пак Каупъруд реши, че трябва да обиколи всички големи градове, където можеше да намери капитали, и започна напрегната обиколка по целите Източни щати, която изчерпа силите му. За пръв път в живота си той помисли, че може би вече остарява; за щастие все още не го чувствуваше остро. Една бърза телеграма от Джонсън сложи край на това положение — известни групи се опитвали да упражнят влияние в парламента и се налагало да присъства в Лондон.

Той показа телеграмата на Ейлийн. След като я прочете, тя го погледна и отбеляза, че има твърде уморен вид и не бива да забравя, че здравето е най-важно, Ако трябва, дори да приключи деловите си работи в Европа и да се оттегли от активния бизнес. Каупъруд й отговори, че вече си е мислил за това. А докато го няма, не иска да й създава грижи с галерията, затова е помолил мистър Кътбърт да наглежда картините му, защото е човек с вкус и на него може да се разчита.

Междувременно Беренис вече се чудеше кога той ще се върне. Дните минаваха, а тя се чувствуваше все по-самотна без него. Макар че лорд Стейн я водеше на какви ли не вечери и балове, дори в двора и я запознаваше с приятелите си, странната, необяснима мъка по Каупъруд не я напускаше. Той беше всичко в живота й, силата на неговата личност затъмняваше блясъка на висшето общество, в което я водеше Стейн. И макар че Стейн бе приятен и интересен компаньон, щом се прибереше в Прайърс Коув, тя веднага се връщаше в мислите и чувствата си към Каупъруд. Какво ли правеше той, с кого се виждаше? Дали нямаше пак да се увлече по Лорна Меърис? Или по някоя друга? Щеше ли да се върне при нея такъв, какъвто бе тръгнал — така страстно влюбен? И дали Ейлийн щеше да пристигне с него, или той бе успял да я залъже така, че тя да го остави да си почине?

Какво нещо е женската ревност! Нейната собствена ревност, насочена към него!

И то след всичко, което бе направил за нея! Не само за нея, но и за майка й! Той плати образованието й, след което й подари красивата къща в Ню Йорк на модното Парк Авеню.

По нагласа и начин на мислене Беренис бе по-скоро хладна и практична. Преди Каупъруд да се върне в Ню Йорк, заставен от заплахите на Ейлийн, тя реши, че ако и този път ревнивата съпруга не й навреди, няма да е лошо да почне да се отнася малко по-мило със Стейн. Защото той явно бе много влюбен в нея и както й се струваше, дори не бе далеч от мисълта за брак.