Стоик

Колко жалко, че не го обичам, мислеше ся тя. Само да не беше той толкова подчинен на условностите, да не бе англичанин до мозъка на костите си! Беренис знаеше, че няма закон в Англия, който да забранява на мъжа да се разведе с жена, встъпила в брак, скривайки миналото си. И тази опасност я караше да бъде сдържана със Стейн по време на отсъствието на Каупъруд, защото ако Ейлийн решеше да действува, щеше да нанесе непоправим удар върху репутацията й.

Но лондонската преса мълчеше и Беренис постепенно се успокои, още повече че получи и писмо от Каупъруд, в което той й разказваше за трудностите и най-вече за влошеното си здраве, като изразяваше желание по-скоро да се върне в Англия, за да си почине и да я види отново. И тя си помисли дали няма да е зле да предприемат пътешествие до някой спокоен и красив край, далеч от напрежението и суетата на деловия свят. Но къде има такива места? Сигурно вече ги е посещавал и са му омръзнали, защото той е пътувал много — в Италия, Гърция, Швейцария, Франция, Австро-Унгария, Германия, Турция, Светите земи.

А в Норвегия? Не си спомняше да е говорил за нея. Реши непременно да го убеди да заминат заедно в тази необикновена страна, различна от всички други. Дори купи книга за нея, за да се запознае с красотите и забележителностите й. Разгръщаше възторжено страниците и разглеждаше снимките на мрачни, високи скали. Планини и високи плата се издигаха отвесно на стотици метри над пропастите, прорязани от природа, която сякаш е била в жестоко, неумолимо настроение; отгоре се спускаха водопади, а под тях се простираха тихи красиви езера. А малките ферми се притискаха о високите планини като корабокрушенци към спасителен сал. Беренис прочете и за странните норвежки богове: Один — бога на войната, Тор — на гръмотевицата. А Валхала бе раят, където отиваха душите на загиналите в бой.

След като прочете книгата и разгледа илюстрациите, Беренис се убеди, че в тази страна няма и следа от промишленост. И тъкмо такова място бе нужно на Каупъруд за да си почине.

ГЛАВА LVII

Когато се върна в Англия, Каупъруд имаше доста уморен вид, но Беренис бързо успя да го зарази с ентусиазма си за Норвегия, която, кой знае защо, той наистина не бе посещавал.

Скоро Каупъруд поръча на Джеймисън да намери и наеме яхта. Но още преди той да е изпълнил задачата, някой си лорд Тилтън, узнал от Стейн за намерението на Каупъруд, много любезно настоя да му услужи със собствената си яхта „Пеликан“. И така в разгара на лятото Каупъруд и Беренис плавно се носеха край западното крайбрежие на Норвегия, към фиорда Ставангер.

Яхтата бе много красива, капитанът, норвежецът Ерик Хансен, си разбираше от работата. Беше здраво сложен, макар и среден на ръст, с румено лице и гъста коса с пясъчен цвят, която закриваше цялото му чело. Очите му бяха стоманеносини и сякаш хвърляха предизвикателства към морето и бедите, които можеха да дойдат от него. Вървеше така, сякаш се бори с вечна буря дори когато е на сушата. Явно живееше в неразривен ритъм с морето. Цял живот бе прекарал по корабите и истински обичаше тези крайбрежни води, пресечени от лабиринтите на тайнствените планини, които се издигаха на стотици метри над водата и се спускаха на още толкова под нея. Едни разправяха, че те са се формирали от свличане или пропукване на земната кора, други — от застиналата лава на вулканите. Но Ерик знаеше, че са били изсечени от мечовете на древните викинги, които били толкова силни, че сами си прокарвали пътя през всякакви прегради, за да стигнат до чужди земи.

Но като гледаше тези стръмни склонове, Беренис не можеше да си представи как местните хора слизат до брега, до минаващите корабчета и се качват пак горе, до колибите си. И защо ли го правят? Всичко й се струваше така странно. Тя не бе запозната с алпинистките умения, които норвежецът волю-неволю усвоява, като гледа как козите му прескачат от скала на скала.

— Каква необикновена земя — каза Каупъруд. — Така се радващ че ме доведе тук, Беви. Но колкото и да е красива тази страна, все пак климатът й е такъв, сякаш природата е сторила някаква грешка. Има твърде много светлина през лятото и твърде малко — през зимата. Твърде много романтични заливи и фиорди и твърде много урви. И все пак ми се струва страшно интересна.

Беренис вече бе забелязала, че тази страна го привлича. Той непрекъснато звънеше на техния почтителен капитан и го засипваше с въпроси.

— С какво се прехранва населението на тези градчета? Само с риба ли? — питаше Каупъруд Ерик.