Стоик

Но преди да излязат от „Пер Лашез“, ги чакаше още една изненада. Като завиха на юг към изхода, попаднаха на прекрасния гроб на Абелар и Елоиз. Водачът им разказа известната трагедия на тази злощастна двойка. Елоиз и Абелар! Единадесети век. Младото момиче се влюбило в учения монах въпреки забраните на неумолимия й и жесток баща, член на епископалния съвет на местната катедрала! Каупъруд не знаеше историята на влюбените. Но докато слушаха разказа на водача, край тях мина изискана красива жена с кошница цветя в ръце, приближи се до гроба и почна да го засипва с най-различни цветове. Каупъруд и Шанли бяха така поразени, че свалиха шапки, а щом срещнаха погледа й, й се поклониха почтително. Тя им отвърна с едно: „Merci beaucoup, messieurs“5 и отмина.

Но този ярък и трогателен епизод събуди у Каупъруд размишления за миналото, когато нещо го бе свързвало с Ейлийн. Защото в края на краищата, когато той бе хвърлен в затвора във Филаделфия, само тя се опълчи срещу всичките му врагове, между които беше и баща й, посещаваше го редовно, уверяваше го в своята неизменна любов и се опитваше да облекчи участта му. Също като Елоиз бе искала само него и никого другиго и продължаваше да го иска и сега, както той много добре знаеше.

Внезапно го осени мисълта да построи гробница за тях двамата, красив дом, в който те да намерят покой. Да, ще наеме архитект, сам ще избере проекта и ще вдигне прекрасна гробница, за да се знае, че и той някога е обичал Ейлийн така, както тя го обичаше до ден днешен.

ГЛАВА LIX

Когато Каупъруд се върна в Лондон, Беренис не на шега се изплаши от вида му. Той изглеждаше безкрайно уморен и бе доста отслабнал. Тя му се скара, че не си гледа здравето и че толкова малко се среща с нея.

— Скъпи Франк — започна Беренис ласкаво, — защо отдаваш на тези неща толкова време и енергия? Изглеждаш много напрегнат и неспокоен. Дали не трябва да те види лекар, и то да ти направи основен преглед?

— Мила Беви — каза той, като я прегърна през кръста, — не се безпокой. Знам, че се преуморявам, но скоро всичко ще свърши, в най-близко бъдеще, и няма вече да си блъскам главата над целия този бизнес.

— Но как се чувстваш, здрав ли си?

— Да, скъпа. Мисля, че ми няма нищо. Но тъкмо сега е много важно сам да следя как се развиват нещата.

Но още докато го казваше, се присви като от остра болка. Тя се хвърли към него с думите:

— Франк, какво има? Какво ти стана? За пръв път ли ти става така?

— Да, скъпа — отвърна Каупъруд. — И едва ли е нещо сериозно. Сигурен съм. — Той вече превъзмогваше болката. — Разбира се, трябва да има някаква причина. Защо не се обадиш на доктор Уейн да дойде да ме прегледа?…

При тези думи Беренис хукна към телефона.

Когато докторът пристигна, се стресна от измъчения вид на Каупъруд. Прегледа го, написа рецепта, която да бъде изпълнена веднага, и го помоли да дойде на следващия ден за основен преглед с изследвания. Каупъруд се съгласи. След около седмица го прегледаха и други двама много добри специалисти, извикани от Уейн. Тримата стигнаха до заключение, че Каупъруд страда от тежка болест на бъбреците, която много скоро може да доведе до трагичен край. Доктор Уейн нареди на Каупъруд да почива и да взима лекарства, които трябваше да спрат развитието на болестта.

Когато след няколко дни влезе за преглед в кабинета на доктор Уейн, Каупъруд заяви, че се чувствува много по-добре и апетитът му се е възвърнал.

— Там е работата, мистър Каупъруд — каза му доктор Уейн тихо, — че тази болест е много особена. Болката може да опре за известно време. Но това не означава, че пациентът се е излекувал или състоянието му се е подобрило. Болките се връщат и тогава специалистите често слагат категорично тежката си диагноза, обаче невинаги познават. Случва се пациентът да се закрепи и да живее години. Или пък състоянието му се влоши рязко и тъкмо за това тази болест е така трудна за лечение. Сигурно разбирате, че тъкмо по тази причина не бих могъл да ви кажа нищо определено, колкото и да искам.

Тук Каупъруд го прекъсна.

— Струва ми се все пак, че имате какво да ми кажете, доктор Уейн. Бих искал да знам каква точно диагноза са поставили специалистите. Добра, лоша, искам да я знам. Зле ли съм с бъбреците? Органично заболяване ли имам, такова, което ще ме довърши?

Доктор Уейн го погледна право в очите.

— Специалистите казаха, че ако не се преуморявате и почивате много, ще изкарате година, година и нещо. Може и по-дълго, ако полагате изключителни грижи за себе си. Имате хроничен нефрит или болестта на Брайт, мистър Каупъруд. Но както ви казах, и лекарят може да сгреши.

Каупъруд изслуша спокойно и мълчаливо този добре обмислен отговор, макар че за пръв път в живота си този човек с цветущо здраве научи, че е болен от нещо, което може да се окаже фатално. Смърт! Дават му не повече от година! Край на всичките му градивни усилия! Но щом така е писано, така и ще стане и той трябва да се стегне и да го приеме.