Стоик

Едно от тях бе да вдигне гробница за себе си и разочарованата от него Ейлийн. За целта извика секретаря си Джеймисън и го помоли да направи списък на най-добрите архитекти в Англия или Европа, които са се прочули със строежи на мавзолеи. Искал тези сведения за свой приятел, при това възможно най-бързо. Като свърши с това, Каупъруд се зае с любимото си занимание — художествената галерия. Искаше да я попълни с такива нови творби, че тя да стане една прочута колекция. За тази цел писа на различни хора, които купуваха п продаваха шедьоври, и успя да си осигури няколко ценни платна: „Нашествие в царството на Купидон“ от Бугро, „Пътеката към селото“ от Коро, „Портрет на жена“ от Франс Хале, „Възкресението на свети Лазар“ от Рембранд. Всичките картини бяха изпратени с кораб за Ню Йорк.

Същевременно трябваше да се занимава с текущите задачи по строежа на метрото — спорове, искове, конфликти, сблъсъци с конкуренти, дребни съдебни дела. Мина време. Каупъруд не само успя да се справи с всички изисквания на новосъздаденото положение, но дори се почувствува доста по-добре и започна да мисли дали не се е уплашил твърде много от онази болка, която го бе накарала да потърси лекарска помощ. Всъщност сега бъдещето му се струваше далеч по-розово, отколкото в деня, когато пристигна в Лондон. Дори Беренис реши, че старата му физическа издръжливост отново е надделяла.

Междувременно лорд Стейн, останал поразен от неизчерпаемата творческа енергия на Каупъруд, която намираше израз в неизброими нови и оригинални идеи, реши, че вече е време да устрои в негова чест прием в Трегасол, прекрасното имение на брега на морето, където можеше да посрещне поне двеста гости. И така, след като списъкът на важните гости бе дълго обмислян и най-сетне съставен, Стейн определи датата и се зае с подготовката на Трегасол с неговите прекрасни паркове и огромна зала за танци, където полилеите се мереха по блясък с Луната.

Застанал до главния вход, лорд Стейн поздравяваше пристигащите гости. Като видя как Беренис влиза, хванала под ръка Каупъруд, остана поразен от красотата й — тя бе облечена в проста бяла рокля с шлейф, стегната в гръцки стил на кръста със златен шнур, а червената й коса й стоеше като златен венец. Радостта му преля, когато тя се приближи, погледна го и му се усмихна така, че той можа само да каже:

— Беренис! Колко сте красива! Същинска прелестна мечта!

Каупъруд, който междувременно бе спрял да размени няколко думи с неколцина важни акционери, не чу тези слова.

— Обещавате ли ми втория танц? — попита лорд Стейн, като й задържа ръката за миг. Тя му кимна грациозно.

След Беренис той приветства най-сърдечно Каупъруд, своя почетен гост. Те разговаряха толкова дълго, че Стейн успя да го представи на много висши служители на метрото и техните съпруги.

Скоро обявиха вечерята. Гостите насядаха и поведоха оживени разговори, като отпиваха от редките вина и специалното шампанско, което — Стейн бе напълно уверен в това — щеше да задоволи и най-изтънчения вкус. Смехът и разговорите ставаха все по-шумни, като се примесваха с меките звуци на музиката, която се носеше от съседната стая.

Беренис бе настанена почти начело на масата; от едната й страна бе лорд Стейн, а от другата — лорд Бракън, много привлекателен младеж, който още преди края на третото ястие я умоляваше да му запази третия или четвъртия танц. Но макар това да я интригуваше и ласкаеше, тя не изпускаше от погледа си Каупъруд, който седеше на другия край на масата и оживено разговаряше с изключително привлекателната брюнетка от едната си страна, като не пренебрегваше и поразяващата красавица от другата. Беренис се радваше, че той си почива и се весели, тъй като отдавна не го бе виждала такъв.

Но вечерята продължи твърде дълго, а шампанското се лееше като река и тя се притесни за Каупъруд, защото забеляза, че от шампанското думите и жестовете му стават все по-поривисти. И когато най-сетне лорд Стейн обяви, че всички желаещи могат да минат в залата за танци, и Каупъруд дойде развеселен да я покани, Беренис се разтревожи още повече. И все пак той успяваше да се държи така, сякаш не е прекалил с пиенето. Когато се понесоха заедно под звуците на валса, Беренис му прошепна:

— Щастлив ли си, скъпи?

— Както никога досега — отвърна той. — Нали съм с теб, красавице моя!

— Скъпи! — прошепна Беренис.

— Нима не е чудесно, Беви? Ти, този дом, тези хора! Цял живот се боря за това!

Тя му се усмихна ласкаво, но изведнъж усети как той леко залита, спира и слага ръка на сърцето си с думите:

— Въздух, въздух, искам да изляза навън!

Беренис го хвана здраво за ръката и го изведе през отворената врата на балкона с изглед към морето. Настани го на една пейка, където той се отпусна тежко и безсилно. Тя вече бе ужасно разтревожена и се хвърли към минаващия слуга с поднос в ръка:

— Моля ви се! Помогнете ми! Повикайте някого да го занесем в някоя спалня. Той е много зле.