Стоик

— Е, мистър Диксън — под това име пътуваше Каупъруд, — и с много друга неща. Отглеждат кози и продават козе мляко. Имат кокошки, а значи и яйца. И .крави гледат. Дори често броят на кравите определя колко е богат човекът. Също така бият масло. Този народ е упорит и работлив, няма да повярвате каква реколта получават от някакви си пет акра. Вярно, че не разбирам от селско стопанство и не мога да ви кажа кой знае какво, но те живеят по-добре,, отколкото предполагате. И още нещо — продължи той, — повечето местни младежи се обучават на корабоплаване и стават капитани, помощник-капитани или готвачи на стотиците съдове, които пристигат в Норвегия и заминават оттам за всички големи градове и пристанища на света.

Тук Беренис забеляза:

— В тази страна всичко е малко по количество, но го компенсират с качество.

— Права сте, госпожо — съгласи се капитанът. — Тъкмо това исках да ви кажа — и продължи въодушевено: — Всъщност на нас, норвежците, ни стига да общуваме помежду си. Но познаваме и света, и то не само от книгите. Учен народ сме, ценим високо образованието. Почти нямаме неграмотни и ако щете вярвайте, в Норвегия има повече телефони, отколкото в Испания или Полша. Славим се и с такива прочути имена в литературата и музиката като Григ, Хамсун, Ибсен, Бьорнсон.

Каупъруд слушаше тези имена мълчаливо и съзнаваше колко малко е участвала литературата в живота му. Това го накара да поиска от Беренис някоя от книгите, които тя четеше.

А тя, като видя колко е замислен, отсъди, че сигурно сравнява този чуден свят с онази лудница, в която живееха, реши да смени темата и да го поразведри.

— Капитан Хансен, дали ще видим лапландци, когато отидем още по на север?

— О, да, госпожо — отвърна капитанът. — Минем ли на север от Трондхайм, винаги можем да ги срещнем. Вече почти сме там.

От Трондхайм яхтата пое на север към Хамерфест, където слънцето не залязваше. На няколко пъти спираха и слизаха на сушата, веднъж, за да разгледат скалистите възвишения, наречени Грото. Там имаше китобойна станция — десетина къщи от камък, покрити със слама и глина.

Китоловците от Грото често купуваха от минаващите кораби въглища или дърва. И сега неколцина се приближиха към яхтата. И макар че нямаха излишни въглища, Каупъруд нареди на капитана да им даде няколко тона, защото му се стори, че животът далеч не е щедър към тези хора.

Капитан Хансен слезе на брега след закуска, а щом се върна, съобщи на Каупъруд, че от далечния север са пристигнали група лапландци и са си построили лагер на около половин миля от Грото. Били повече от стотина, водели и кучетата и децата си, а също така и стадо от хиляда и петстотин елени. Като чу за тях, Беренис изрази желание да ги види. Тогава капитан Хансен спусна лодка и заедно с помощник-капитана ги закара до лагера.

Те слязоха на сушата и видяха стадото, което бе пръснато между многото палатки. Капитанът, който знаеше няколко лапландски думи, поговори с хората, които ги посрещнаха дружелюбно, като се здрависаха и ги поканиха в палатките си. В една от тях над огъня висеше голям котел. Помощник-капитанът помириса храната и обяви, че е кучешко задушено, но се оказа, че лапландците готвят хубава, тлъста, сочна мечка, с която ги гостиха.

Друга палатка бе претъпкана с рибари и хора от околните ферми. Тук те провеждаше нещо като годишен панаир, на който лапландците продаваха произведенията си от еленовъдството и купуваха продукти за зимата. Изведнъж една лаиландка си проби с лакти път през тълпата, поздрави капитан Хансен като стар приятел, а той от своя страна осведоми Каупъруд, че тя била една от най-богатите в племето. След това започнаха да пеят и танцуват и всички опитаха да се включат. Каупъруд и компанията му също пийнаха, хапнаха, смяха се много и най-сетне се сбогуваха и се върнаха на „Пеликан“.

Под лъчите на незалязващото слънце яхтата зави и пое на юг. Изведнъж се появиха десетина гренландски (кита и капитанът нареди да вдигнат платната, така че яхтата се провря леко между тях. Пътниците и екипажът с вълнение разглеждаха китовете. Но Каупъруд се заинтересува повече от ловкостта на капитана, отколкото от необичайното зрелище.

— Виждаш ли? — каза той на Беренис. — Всяка професия, всеки занаят, всеки вид труд изисква внимание и умение. Ето капитанът например изцяло владее яхтата си и това само по себе си е постижение.