Стоик

Каза, че деловите му неща в Лондон вървят гладко. Дори изпитва законна гордост, защото до януари 1905 година ще може да електрифицира лондонското метро и да го пусне в експлоатация. Ще бъдат положени релси с дължина сто и четиридесет мили, а капиталът на компанията ще възлиза на осемдесет и пет милиона долара. Вярно е също, че в момента строи най-голямата електроцентрала в света, а когато я завърши, Лондон вече ще има най-хубавото метро на света. Що се отнася до деловите качества на англичаните, според него те проявяват повече интерес от американците към крупни начинания като неговото, в смисъл че схващат огромното значение на една толкова мащабна строителна програма и ако дават разрешителни, то те не са за ограничен срок, а за вечни времена, и тогава хора със замах могат да създават големи и трайни неща.

Колкото за картините, вярно е, че е купил няколко, откак се е върнал последния път в Лондон. Сега ги носи със себе си — една на Вато, една на Джошуа Рейнолдс .(„Портрет на лейди О’Брайън“) и една на Франс Хале Да, платил е на въпросния художник тридесет хиляди за своя портрет, макар че е дължал само двадесет хиляди. Но художникът му върнал десетте хиляди с молба да ги използва за благотворителни цели, което накара репортерите да ахнат от възторг.

Вестниците така разтръбиха хубавите новини за Каупъруд, че Ейлийн, която бе пристигнала само два дни преди него, за кой ли път се възхити от мъжа си. Въпреки големия си гняв сега тя се замисли дали наистина да постъпи така, както се бе заканила. В такъв случай какво щеше да стане с картините,, които той купува? Ейлийн си спомни как неотдавна Каупъруд й бе говорил за възможността да направи пристройка към нюйоркския им палат, за да има къде да сложи новите произведения на изкуството. Ако тя го разобличеше публично и го заплашеше с развод, той сигурно щеше да промени плановете си в полза на друга жена. Ейлийн бе поставена пред същата дилема преди няколко години, когато пак бе загубила.

Разтревожен не на шега от заканите на жена си, Каупъруд сметна за по-благоразумно да отседне в хотел „Уолдорф—Астория“, а не в дома си на Пето Авеню. Оттам неведнъж се опита да се свърже по телефона с Ейлийн, но безуспешно. Тя бе твърдо решена да не му позволи да идва да й се оправдава за това свое непростимо според нея престъпление, дори стигна дотам, че се свърза с един нюйоркски адвокат. Но докато четеше вестниците, които продължаваха да отразяват делата му, гневът й постепенно започна да утихна. Ейлийн естествено се гордееше с успехите му, но същевременно го ревнуваше, защото усещаше, че някъде се е спотаила една от любовниците му, несъмнено Беренис, с която той истински споделя най-бляскавия период от живота си. А самата Ейлийн така обичаше да блести и да бъде обект на всеобщото внимание. Понякога съвсем, по детски реагираше на някое сензационно съобщение за Каупъруд, било то хвалебствено критично, или безпристрастно. Снимката във вестниците на огромната електростанция, която Каупъруд строеше в Лондон, така я възхити, че бе готова да забрави несретите си. И макар че самата тя заплашваше да ю разобличи в пресата, доста се разгневи от една яростна нападка срещу него в някакъв вестник.

Ейлийн непрекъснато следеше безбройните отзиви и поздравления за него и постепенно гневът й се примеси с известно възхищение. Тъкмо в такова променливо настроение я свари Каупъруд, когато една сутрин влезе невъзмутимо в хола на нейния апартамент. Ейлийн лежеше на шезлонга, а край нея бяха пръснати вестниците, които явно бе чела. Щом го видя, тя веднага скочи и се опита да събуди у себе си така скъпоценния, си гняв.

— Както виждам, следиш новините, скъпа — каза й той, като се усмихна весело и непринудено. — Добри са, нали?

— Ти! — почти изкрещя Ейлийн. — Каква наглост!. Хората не те знаят какъв си! Само аз те знам! Какво лицемерие! Каква жестокост!

— Слушай, Ейлийн — продължи Каупъруд, като се опитваше да говори спокойно. — Поспри малко и си помисли — нима съм ти сторил нещо лошо? Ако прочетеш тези вестници, ще видиш, че откак съм се заел с лондонското} метро,, съм работил по двадесет и четири часа на денонощие. А що се отнася до Толифър, нима може да има по-добър гид в град като Париж? Доколкото си спомням, навремето в Париж ти неведнъж се оплакваше, че не ходим с теб да се развличаме. А аз просто нямах време.. Така че щом се появи. Толифър, който и без това заминаваше за Париж, пък, и ти доста го хареса — си помислих, защо да не отидеш и ти и. да не си осъществиш някогашните желания, без да ангажираш мен. Тъкмо затова и за нищо друго се появи Толифър. И ти много добре го знаеш!

— Лъжи, лъжи, лъжи! — яростно закрещя Ейлийн. — Пак лъжи! Но този път няма да минат. Поне ще разкажа на целия свят що за стока си и как си се отнесъл с мен. Тогава за теб ще излязат съвсем различни статии, да знаеш.