Стоик

Силно развълнувана, Ейлийн излезе от стаята, грабна си наметката и веднага се върна в апартамента си, като не преставаше да мисли за разговора с Маригоулд. Толифър! Колко внезапно и решително бе нахлул в живота й! Гол като пушка, а пръска толкова много! И защо Каупъруд така охотно поощряваше връзката им, дори прескачаше до Париж, за да присъства на вечерите, организирани от Толифър! И изведнъж я осени най-страшната истина, която се таеше в намеците на Маригоулд: мъжът й бе използвал този човек, за да я отстрани от живота си! Не, тя трябва веднага да разбере всичко, да го установи със сигурност.

Не мина и час и Толифър, забелязал изчезването й, се обади по телефона. Тя настоя той веднага да дойде в апартамента й, защото искала да говори с него. А щом Толифър се яви, се изви същинска буря. Чия е идеята той да я покани в Париж, да й обръща толкова много внимание и да пръска по нея толкова много пари? Негова или на съпруга й?

Каква нелепост! Защо той ще пръска пари за нея, ако тя не му се харесва? На което Ейлийн отговори — много добре знае, че Толифър няма и никога не е имал и пукнат грош. И наистина с какво всъщност си изкарва хляба той, ако не с поклони пред определена категория хора, които биха искали да се развличат, но не и да се занимават с уреждането на забавленията си. Тези думи го оскърбиха до кръв, защото тя го поставяше наравно с прислугата.

— Не е вярно — каза Толифър вяло.

Но тонът му беше такъв, че Ейлийн изобщо не му повярва и изпадна в ярост. Нима е възможно човек да падне толкова ниско, да поеме такъв ангажимент! А тя, съпругата на Франк Алджърнън Каупъруд, да стане жертва на долните интриги на мъжа си! И всички да разберат, че не е любима жена и при това толкова неприятна на мъжа си, та той да наеме човек, за да се отърве от нея!

Но почакайте! Още сега или най-късно утре тя ще им даде да разберат, че не може да я излагат така! И на този търтей и мошеник, и на мъжа си! На Толифър ще заяви, че от този миг нататък повече няма да се ползва от услугите му. А на Каупъруд ще изпрати телеграма, че знае за долната му интрига и скъсва с него завинаги; връща се в Ню Йорк и ще си живее в дома и ако той само се опита да я последва, ще го даде под съд и ще го разобличи във вестниците; веднъж завинаги ще се отърве от неговите лъжи, измени и тормоз!

След което се обърна към Толифър и му заяви:

— Вървете си. Нямам повече нужда от вашите услуги. Аз се връщам незабавно в Ню Йорк и само смейте да ми се мернете пред очите или да ми досаждате. Веднага ще се погрижа всички да ви разберат какво представлявате. Тичайте сега при мистър Каупъруд — може пък да ви намери някаква по-достойна работа!

С тези думи тя отиде до вратата и му я отвори.

ГЛАВА LIII

И докато в Париж ставаха тези събития, Беренис за голяма своя изненада започна да получава в Прайърс Коув всякакви покани за обеди, вечери и балове, на някои от които отиваше. Там се запознаваше с много хора, които горещо я одобряваха. Всичко това далеч надхвърли очакванията й. И макар да смяташе, че дължи част от този успех на Каупъруд, същевременно много добре знаеше — Стейн е толкова влюбен в нея, че се старае да я въведе в кръга на своите високопоставени познати.

Тъй като Ейлийн бе в Париж, Каупъруд реши, че може да си позволи да приеме поканата на Стейн да заминат с Беренис на пътешествие с яхтата му „Айола“. Освен те двамата бяха поканени лейди Клифърд от Чадли, чийто мъж бе от един от най-старите аристократични родове в Англия, херцогиня Марлбъро, близка приятелка на Стейн и любимка на кралицата и сър Уиндам Уитли, дипломат с големи връзки в двора.

Когато яхтата хвърли котва в Каус, Стейн ги уведоми, че кралицата, която в момента пребивавала там, ги кани всичките на чаша чай. Това съобщение развълнува всички, а най-вече Беренис, за която бе много важно какво ще пишат после вестниците. Кралицата се държа изключително любезно и тази неофициална среща очевидно й достави голямо удоволствие. Тя особено се заинтересува от Беренис и й зададе доста въпроси. Ако й беше отговорила искрено, Беренис щеше да се окаже в немилост. Но тя не го стори, в резултат на което кралицата изрази желание да се видят отново в Лондон и надеждата, че Беренис ще е свободна да дойде на следващия прием в двора. Любезността на кралицата порази Беренис и укрепи вярата й в собствените й сили — колко далеч можеше да отиде, стига само да пожелаеше.

След приема любовта на Стейн още повече се разпали. Каупъруд от своя страна започна сериозно да се страхува от него.

Но когато се върна в апартамента си в Лондон, го чакаше още по-голяма тревога — писмо от Ейлийн, пуснато, преди тя да отплава за Ню Йорк. в което пишеше: