Стоманеният плъх

Там имаше още половин дузина планети около две слънца, но те отпадаха от само себе си. Или прекалено малко са заселени, така че всеки преселник или непознат правеше впечатление, или са организирани толкова добре, че не можеш дълго да останеш незабелязан, Фрайбур нямаше тези недостатъци. Той беше в Лигата по-малко от двеста години и пребиваваше в състояние на щастлив хаос. Смесица от старо и ново, доконтактна култура и неоконтактна цивилизация. Прекрасно място за нея, за да се изгуби, да изчака и да се появи отново и в нов облик.

Стигайки до това решение, почувствах двойно удовлетворение. Това не беше просто мислено упражнение за оцеляване, нали и аз самият се намирах сега в такова положение като Ейнджълин, инцидентът с детонатора ясно показа как се отнася Корпусът към своите дезертьори. Фрайбур е мястото, което ще скрие прекрасно и мен. Въздъхнах щастливо и се отпуснах.

Когато дойдох на себе си, вече беше време да излизам от подпространството и да определя новия курс. Но имаше още нещо, което трябваше да свърша най-напред. Докато бях още в Корпуса, научих някои малки фактчета. Едно от тях, обикновено представляващо интерес само при изучаването на техниката на космическите преходи, се състоеше в необикновеното разпространение на излъчвания в подпространството. Особено радиовълни. Ако сте предавали на една честота, се получават мощни ответни сигнали на всички честоти, като че ли радиовълните се стесняват и връщат обратно.

Обикновено този екзотичен ефект не представлява интерес, но позволява да се наблюдава корабът ви. Реших, че за Специалния Корпус да наблюдава корабите си е напълно разумна предвидливост. Затова щателно скритият теснолинеен предавател щеше да представлява за тях постоянен маяк.

Именно него трябваше да намеря, преди да се появя близо до някоя планета.

От вътрешното динамо понякога се чуваше шум и рев и аз проклинах този, който е разработил предавателя и усилвателя, но преди да започна да търся предавателя, трябваше да се убедя, че изобщо го има и сигналът му е достатъчно мощен за големи разстояния. Няколко експеримента с екраните показаха, че митичният сигнал не е нещо друго освен излъчването на самия кораб. След това екранираният ефир заглъхна. Въздъхнах с облекчение и излязох от хелиоскоростта.

Пътешествието приближаваше към своя край. Прерових цялото корабно имущество и взех някои неща за по-нататъшно използване. Внимателно избрах различни бъгове. А да възстановя външността на Хлъзгавия Джим ми достави огромно удоволствие. Разширители в ноздрите, възглавнички под бузите, боя за коса — и старият боен кон отново бе готов за работа.

Погледнах се в огледалото… изругах… и започнах да свалям цялата маскировка толкова внимателно, колкото я бях сложил. Нали за мен винаги беше закон да не се отпускам по време на работа! Шаблонното поведение винаги води до неприятности! Инскин прекрасно познаваше старата ми външност и вероятно и двете ми описания бяха разпратени навсякъде.

Сега вече по-внимателно сложих грима и създадох нещо съвсем различно. Създадох го много просто — за сметка на промените в лицето и косата. По-сложна работа би изисквала по-нататък повече време за поддържане в добър вид на външността ми, а Фрайбур беше голям въпросителен знак и не исках там да мисля за нещо подобно. Исках да ходя спокойно, да претърся всичко и да разбера дали тук няма следи от Ейнджълин.

Оставаха още два дни корабно време и ги загубих за приготвянето на различни видове приспособления, които можеха да ми послужат: минигранати, тайни пистолети и т.н. Щом се раздаде сигналът за края на рейса, събрах всички останали боклуци и ги унищожих.

Единственият град с приличен космодрум на Фрайбур беше Фрайбурбад, разположен на брега на огромно езеро, огромен водоем с чиста вода. Като гледах слънчевите зайчета, бягащи по неговата повърхност, внезапно почувствах желание да се изкъпя. Този повик явно беше предизвикан от желанието да скрия кораба. Да го скрия на дъното в дълбоката част на езерото, където винаги ще ми бъде под ръка, ако ми се наложи да го използвам.

За да не попадна на радар, се снижих зад зъбчатата планинска верига. Преминавайки в тъмнината над езерото, открих навигационния радар на космодрума, но корабът ми беше прекалено далеч от брега. Бурята намаляваше видимостта и желанието ми да се изкъпя. Близо до брега открих дълбоко под водата канал и се снижих над него, като събрах всичко необходимо в чанта. Глупаво беше, разбира се, така да се товаря, но сърце не ми даваше да оставя всички тези прекрасни прибори от Корпуса на дъното.

Слагайки всичко във водонепроницаем пакет, облякох скафандъра и преминах в шлюза. Дъжд и тъмнина се стовариха върху мен, когато заплувах към невидимия бряг. По-скоро си представих, отколкото чух, бълбукането зад мен, когато корабът постепенно потъна.