Стоманеният плъх

Димът близо до вратата стана много плътен, това не позволяваше да се види отвън какво става вътре в банката. Те, разбира се, знаеха, че става нещо лошо: двама полицаи извадиха пистолетите си и се хвърлиха вътре… но веднага станаха толкова безпомощни, колкото и всички останали. Организирах помощ на пострадалите и започнах леко да ги побутвам към вратата. Когато се образува достатъчно голяма група, ги събрах и всички заедно изпълзяхме на улицата. Очилата си пъхнах в джоба, а очите си затворих, пропускайки само малко газ. Някакви вежливи хора ми помогнаха, благодарих им, изтрих сълзите си с ръка и поех по своя път.

Колко е лесно всичко. Лесно, ако планът е измислен предварително и ти не рискуваш напразно. Духът ми беше бодър, а кръвта весело бягаше по вените ми. Животът отново стана прекрасен и интересен. Сега ще бъде лесно да открия следите на Ейнджълин. Сега нямаше нищо, което да не мога да направя.

Намирах се на гребена на емоционална вълна. Наех стая в хотела за космонавти близо до летището, приведох се в ред и тръгнах да изследвам прелестите на живота.

Наоколо имаше много „весели“ заведения и реших да се разходя из тях. Закусих в едно и след това във всяко следващо пийвах по чашка. Ако Ейнджълин е на Фрайбур, тя скоро ще посети тези места. Тук трябва да са следите й, чувствах това с всички фибри на тялото си, както един престъпник чувства друг.

— Няма ли кой да покани едно момиче да пийне нещо? — чух равнодушен глас на проститутка и без интерес обърнах глава. Момичетата, бледи създания на нощта, вече бяха излезли да практикуват вечерния си занаят. Получих достатъчно предложения — външният ми вид ме правеше да приличам на космонавт в отпуск, а това винаги е било прекрасен източник на доходи за тези кокошчици.

Тази изглеждаше по-красива от предишните, поне беше по-добре сложена. С интерес, след това с възхищение започнах да я наблюдавам. Полата й беше тясна и къса, с големи цепки отстрани. Високите токове създаваха при ходене въртеливо движение на бедрата, и това имаше потресаващ ефект. Тя стигна до бара и се обърна, давайки възможност на всички добре да я огледат. Блузката й беше направена от тесни бляскащи ивици, закрепени само отгоре и отдолу. По време на ходене ивиците се разделяха, откривайки кожата, гладка и загоряла. Завладя ме груба животинска страст.

Очите ми в края на краищата достигнаха лицето й — дълго пътешествие, ако се сметне, че започнах от коленете — те бяха много привлекателни. Нещо познато…

И в този момент сърцето ми падна в петите и се вкопчих за креслото си. Изглеждаше невероятно, но беше така.

Това беше ЕЙНДЖЪЛИН.

Глава 10

Косите й бяха обезцветени, имаше и други прости и очевидни изменения. Като цяло външността й беше станала такава, че беше невъзможно да я познаят по снимка или описание.

С изключение на мен, разбира се. Видях я в откраднатия линкор и разговарях с нея. Отлично, познах я, а тя и понятие си няма кой съм. Видя ме само за миг в скафандър, с вдигнат светофилтър.

Това беше върхът на щастието в моя живот. Всичко наоколо изглеждаше чудесно и прекрасно. Никога не съм предполагал, че мога да я видя тук като проститутка, а нали се опитвах да предвидя всички възможности. Тя имаше солидна сума откраднати пари, затова не можех да си я представя в образа на беден скитник. Не, момичето е наред, трябва да й се даде дължимото. Играе ролята си абсолютно естествено. Ако нямаше патологична склонност към убийства — какъв екип щяхме да бъдем!

И тук сърцето ми втори път за тази вечер даде отбой. Емоциите са си емоции, но в края на следата ясно се вижда смъртта. Тя донесе нещастие на всички, които бяха близо до нея. Тази хубава главичка криеше високоинтелектуален, но странно извратен мозък. По-добре да не мисля за фигурата й, а за труповете, с които бе осеяла пътя си. Има само един изход — да я отведа оттук и да я предам на Корпуса. Дори не разглеждах въпроса за взаимоотношенията ми с Корпуса. Едното не засягаше другото. Сега всичко трябва да се прави бързо и чисто.

Приближих се до бара и поръчах две двойни от местната сярна киселина. Понижих гласа си, промених акцента и маниера на говорене. Ейнджълин достатъчно дълго ме слуша и лесно можеше да ме познае по гласа — единственото, за което се тревожех.

— Да пийнем, кукличке — казах аз, вдигнах чашата си и й подадох другата. — А след това ще отидем в твоята стая. Имаш ли стая?

— Стая ще се намери, ако имаш десетарка по курса на Лигата.

— Разбира се — казах аз, като се усмихнах. — Не ми ли личи.

— Не съм от тези, на които плащат след това — каза тя с прекрасно изиграно равнодушие. — Първо плати, след това ще отидем.