Стоманеният плъх

Валутата на Лигата се употребяваше тук заедно с местните пари и роботът не изрази протест, когато пуснах монета в отвора на гърдите му. Той ми даде рестото във фрайбурски гулдени, несъмнено по разорителен курс.

Всички новини бяха абсолютно тривиални, но обявите и рекламите ме заинтересуваха. Прегледах списъка на големите хотели, сравнявайки комфорта и цената.

Това ме накара буквално да се ужася. Колко бързо губим старите навици. Само месец честен живот и вече разсъждавах като порядъчен човек.

— Ти си престъпник! — процедих през зъби и се изплюх върху надписа „НЕ ПЛЮЙ“. — Презираш закона и прекрасно минаваш и без него. Ти си законът за себе си и най-честният човек в Галактиката! Ти не нарушаваш никакви правила дотогава, докато не те засягат, и ги нарушаваш всеки път, когато имаш нужда от това.

Всичко това беше истина и аз се презирах, че толкова бързо съм го забравил. Този малък период честност в Корпуса ми подейства като зараза, разрушавайки всичките ми най-добри антисоциални тенденции.

— Мисли как да откраднеш! — извиках аз толкова силно, че изплаших момичето, разхождащо се по пътеката. Досетих се, че ме е чула и й хвърлих толкова злобен поглед, че тя сметна за по-разумно да се скрие. Аз също станах и тръгнах в противоположната посока, оглеждайки се за възможност да направя нещо по-съществено. Реших да възстановя предишния си начин на живот, преди да се заема с търсенето на Ейнджълин.

Възможност се появи много скоро и след десет минути планът бе готов. Цялото необходимо оборудване беше с мен. Това, което можеше да ми потрябва за работа, го прехвърлих в джобовете и пояса си, а чантата дадох на гардероб.

Всичко в Главната Банка на Фрайбур предразполагаше към грабеж. Три изхода, четирима пазачи, тълпи народ. Четири живи пазача! Нито една банка нямаше да им плаща заплата, ако разполага с електронна защита. Едва не запях от радост, стоейки на опашката пред един от живите чиновници. Напълно автоматизираните банки могат лесно да се ограбят, но за това е необходима специална техника. А такъв буламач от машини и хора беше най-добрият.

— Обменете десетзвездна Лига в гулдени — казах аз, слагайки блестяща монета на стойката пред чиновника.

— Да, сър — каза чиновникът, като само погледна монетата и пъхна в броячната машина до него. Пръстите му вече отброяваха за мен съответното количество гулдени още преди да се появят цифрите на обменния курс. Правеше се механично. Парите звъннаха в чашката пред мен и аз започнах бавно да ги броя, а в действителност мислите ми бяха насочени към монетата, която се обръщаше и въртеше във вътрешността на машината. Когато се убедих, че е завършила пътешествието си и се е приземила в мазето, натиснах копчето на предавателя си, разположен на пояса.

За това не може да се подбере друга дума, освен „прекрасно“. Подобни неща остават като най-прекрасни спомени дори години, след като са станали. Необходими бяха дълги часове за създаването на тази монета, но не ми беше жал за нея. Бях я разрязал на две и изчистил отвътре, вградил бях там радиоприемник, запалка и заряд и бях го залял с олово до първоначалното тегло.

А сега тя се взриви! Глух удар в недрата на банката, съпроводен от трясък и гръм. Задната стена, поддържаща свода, се пречупи и изригна поток пари и дим. А последният дъх на умиращата броячна машина поднесе неочаквана изненада. Паричните апарати на касиерите се събудиха за бурна дейност. Поток големи и малки монети се посипа върху вцепенените посетители, които все пак бързо се отърсиха от учудването и започнаха да си пълнят джобовете. Но времето за радост беше малко. Същият радиосигнал взриви димните и газовите бомби, които предварително бях поставил във всички кошчета за хартия. Възбудената публика не забеляза как хвърлих още няколко бомби към касиерите. Този газ бе ефектна смес, изработена по моя рецепта от дразнещи и сълзливи компоненти. Действието му беше светкавично и мощно (в банката, разбира се, нямаше деца, не можех да бъда толкова жесток към младите създания, които не умееха да се защитят). След няколко секунди клиенти и служещи започнаха да губят способността да виждат, никой не ми обръщаше внимание.

Когато газът се приближи до мен, се наведох и сложих защитни очила, а като се изправих, разбрах, че съм единственият човек в банката, който може да вижда нещо. Разбира се, дишах през специално поставени филтри в носа, така че можех да се наслаждавам на спокойно храносмилане. Касиерът изчезна от погледа ми и аз направих разкошно прехвърляне по корем през прозорчето на гишето.

Сега трябваше да избирам и събирам. Парите бяха разхвърляни навсякъде. Игнорирах всякакви дребни и намерих място, където изригваше златен дъжд, може да се каже — водопад. След две минути напълних чантата си и бях готов да изчезна. Димът близо до вратата започна да се разнася, но няколко гранати оправиха нещата.

Всичко вървеше по плана, освен едно магаре от охраната, ужасно досаден. Стори му се, че нещо не е в ред и започна да стреля наляво и надясно. Добре, че не уби никого. Взех му пистолета и го ударих с него по главата.