Стоманеният плъх

Той ме погледна свирепо, а аз започнах да хвърлям от скалата апаратите и хирургическите инструменти. Стараех се да не оставам с гръб близо до него, останалите предпазни мерки бяха взети по-рано. Когато го погледнах бегло, видях на лицето му скрита усмивка, разбрах, че е дошло време да изложа всичко докрай.

— Аеромобилът ще бъде тук след няколко минути, ще отлетим заедно. За съжаление трябва да ви информирам, че при пристигането ни във Фрайбурбад няма да имате време да намерите Зина, да я пребиете и да й вземете парите — изразът на лицето му отчетливо говореше, че именно това бе замислил. Продължих, надявайки се, че той ще ми бъде благодарен за толкова щателното и откровено излагане на тази криминална история. — Всичко е разчетено по минути. Днес от космодрума излитат два кораба, един след друг, с разлика от една минута. Взех билет за единия от тях, а това е вашият за другия. Платих предварително за него, без естествено да разчитам да ми благодарите за това. — Той взе билета с неподправения интерес на стара мома, хванала умряла змия. — Постарайте се да побързате, това е крайно наложително за вас. Няколко минути след отлитането ви в полицията ще бъде изпратен пакет с описание на участието ви в операцията.

Скъпият доктор Волф асимилираше всичко това, докато чакахме аеромобила и съдейки по киселия израз на лицето му, не намираше начин да се измъкне. През целия полет седя свит на креслото си и не каза нито дума. Когато пристигнахме, той без проклятия и скандал се прехвърли на своя кораб, а аз просто тръгнах към своя и преди да стигна до него, завих назад. Изобщо не възнамерявах да напускам Фрайбурбад, както и да донасям в полицията за нелегалната операция. Тази лъжа беше необходима, за да изпратя доктора-алкохолик в самотното му пътешествие към цироза на черния дроб. Нямах никакви причини да заминавам, напротив, имах сериозни причини да остана.

Ейнджълин все още беше на тази планета и не исках да имам пречки при търсенето й.

Може би това изглеждаше самоуверено, но почувствах, че добре съм опознал Ейнджълин през това време. Малките ни порочни мозъци в много случаи действаха синхронно и бях абсолютно сигурен, че с голяма доза вероятност мога да предскажа действията й. Първо, беше във възторг от кървавото ми убийство. Тя получава същото удоволствие от труповете, каквото други момичета получават от нови рокли. Беше сигурна, че съм мъртъв и това облекчава преследването й.

Разбира се не се съмнявах, че ще вземе естествените предпазни мерки срещу полицията и другите агенти на Корпуса. Но те не знаеха, че тя е на Фрайбур и нямаше основание да свързват смъртта ми с присъствието й тук. Следователно тя няма да избяга, а ще остане, но с променена външност и в някакъв друг вид. За това, че ще поиска да остане, изобщо не се съмнявах. Фрайбур е планета сякаш специално предназначена за незаконни операции. Нищо подобно не съм срещал през всичките години скитане из нашата Вселена. Груба смес от старо и ново. В стария, феодален Фрайбур непознатият веднага би привлякъл към себе си особено внимание. На съвременните планети на Лигата компютрите, механизацията, роботите и бдителната полиция също оставяха малко място за незаконни операции. И само там, където тези две различни култури се смесват, се появяваха превъзходни възможности за това.

Тази планета бе достатъчно спокойна, тук можем да не пестим похвали за експертите на Лигата. Преди да внедрят антибиотиците и компютрите, те са се убедили, че законът и порядките тук са твърдо гарантирани. Въпреки това възможности за рецидивиста остават, ако знаеш къде да ги търсиш. Ейнджълин знаеше къде да търси, аз — също.

Но след няколко седмици безплодни търсения застанах пред очевидния факт, че търсим различни неща. Не мога да кажа, че времето е минало безполезно, тъй като открих безброй възможности за различни изгодни операции. Ако не ме занимаваше търсенето на Ейнджълин, струва ми се, че цял живот бих се къпал в този рай за крадците. Но това търсене ме измъчваше непрекъснато, като болен зъб.

Оставих интуицията настрана и опитах научни методи. Взех под наем най-добрия от компютрите, напъхах в него цяла библиотека и поставих пред него купчина проблеми. В процеса на тази поглъщаща киловати енергия работа станах специалист по икономиката на Фрайбур, но не се приближих нито на крачка към намирането на Ейнджълин. Вече нямах идеи къде да търся следи от дейността й. Машината даде маса препоръки за подобряване управлението на икономиката.

Но изследванията показаха, че Ейнджълин я няма в тази област. Изглеждаше очевидно, че крал Уилям IX бе действителният управленчески център на планетата. Комплексно изследване на Уил, семейството му и вътрешните взаимоотношения разкри не един скандал, но не и Ейнджълин.