Стоманеният плъх

— Какво пък — казах аз и помислих, че това все пак е жестоко по отношение на нещастното момиче, поддържащо го със занаята, който повечето жени избягват. Взех си бележка да направя нещо по този въпрос. В бъдеще, разбира се. На първо място трябваше да изчезне Джеймс Боливар ди Грийс.

Не пестях парите и поръчах цялото операционно и хирургическо оборудване, което поиска Волф. Взех и няколко прибора-роботи, тъй като му предстоеше да работи сам. Натоварихме всичко в един тир и заедно тръгнахме към една къща извън града. За съжаление отношенията ни не се бяха променили и ние не се доверявахме един на друг. Най-трудният въпрос беше финансовият, тъй като добродушният доктор Волф беше сигурен, че ще му счупя главата и ще си взема всички пари обратно, след като завърши работата си. Той явно не разбираше, че докато съществуват банки, няма да имам затруднения с парите. В края на краищата за негово удоволствие бяха дадени гаранции, и пристъпихме към работа.

Къщата беше уединена и пуста, разположена на възвишение по брега на езеро. Прясна храна получавахме един път седмично заедно с пощата, с която ни доставяха лекарства и други медицински препарати. Операцията започна.

Съвременната хирургическа техника позволява, разбира се, да се работи без пациентът да изпитва болки и да изпада в шок. Непрекъснато се намирах на легло и понякога се тъпчех с такива количества успокоително, че дните минаваха като в мъгла. Между два периода на радикална хирургия реших да разбера дали приспивателните хапчета се разтварят във вечерното питие на Волф. Това питие, естествено, беше безалкохолно, тъй като въздържанието по време на договора беше едно от задължителните условия на нашата сделка. За да избегна срива, поддържах решимостта му с малко количество пари. Доколкото той се намираше на границата на нервен срив, направих извод, че му е необходим здрав нощен сън. Освен това исках да извърша малко разследване. Веднага щом се убедих, че спи дълбоко, отворих вратата и претърсих стаята.

Пистолетът явно беше само за смелост, но тези нервни типове често се държат непредсказуемо. Пистолетът беше джобен тип, калибър 0.50, елегантен, но смъртоносен. Механизмът работеше прекрасно, патроните бяха новички, само че той повече няма да стреля — внимателно изпилих ударника.

Намерената камера вече не ме учуди, тъй като малко вярвах на благородството на човечеството. За Волф това, че бях негов благодетел и финансист, се оказа малко. Той бе решил да подготви материали за шантаж. Там имаше експонирана лента, без съмнение пълна с кадри от външността ми ПРЕДИ и СЛЕД ТОВА. Сложих цялата касета под рентгена и я поддържах там достатъчно дълго.

А в работата Волф нямаше грешка, с него можеше да се живее, докато не започна да натяква за отсъствието на пиене и момичета. Той огъна и скъси бедрата ми, като по такъв начин промени ръста и походката ми. Ръцете, лицето, черепът, ушите — всичко беше преправено за създаването на нова личност. Изкусното използване на съответните хормони предизвика изменение на пигментацията, потъмня естественият цвят на кожата и косата ми, измени се дори структурата на самото космено покритие. Последното, което направи Волф в най-висока степен на вдъхновението, беше деликатна операция на гласните ми струни, която доведе до загрубяване на речта.

Когато всичко свърши, Хлъзгавият Джим ди Грийс умря, и се роди Ханс Шмит. Името не бе много благозвучно, но го измислих още по време на общуването ми с Волф, преди да започна основното си занятие.

— Прекрасно, прекрасно — гледах се в огледалото и опипвах лицето си.

— Боже, най-после ще мога да пия — прошепна Волф зад мен, седнал на вече приготвения си багаж. Последните няколко дни той опитваше медицински спирт, докато не го смесих с капка от своето любимо лекарство за повръщане и сега беше много озадачен от необходимостта да изкара обратно поместеното вътре. — Дайте ми остатъка от парите и с ваше разрешение, ще си тръгна!

— Търпение, докторе — казах аз и му наврях пачка банкноти. Той разкъса лентата и започна бързо да ги брои. — Не губете време — казах аз, но той продължаваше да ги брои. — Написах думата „ОТКРАДНАТА“ на всяка банкнота с такова вещество, което ще фосфоресцира, когато в банката я сложат под ултравиолетови лъчи.

Той внезапно преустанови броенето и пребледня. Трябваше да му напомня за болното му сърце, което можеше да спре от силната превъзбуда.

— Какво значи „откраднати“? — попита той след малко.

— Това и значи. Всички пари, с които ви платих, бяха откраднати — лицето му стана още по-бледо и бях сигурен, че при такова кръвообращение няма да доживее и до петдесет. — Не се разстройвате, разделих се с тях без каквото и да е съжаление.

— Но… защо? — попита той накрая.

— Законен въпрос, докторе. Но ще изпратя същата сума, в нормални кредити, разбира се, на приятелката ви Зина. Чувствам, че сте й много задължен за всичко, което тя е направила за вас.