Стоманеният плъх

Обмислих и премерих много варианти и планове. На първо място, преди да предприема нещо, ми е необходима да премина пълна физическа реконструкция. Това е нужно, ако искам да хвана Ейнджълин. Това също така ще потрябва, ако искам да избегна дългите ръце на Корпуса. По време на учението не се замислях, но бях абсолютно уверен, че да напуснеш Специалния Корпус може само с краката напред. Макар физически да бях още слаб, мозъкът ми работеше постарому. Не ми достигаха факти и направих малко пожертвование в полза на местната библиотека под формата на встъпителна вноска. Там имаше фотокопия на местни вестници от много години. Запознах се с отровножълтото списание, нежно наречено „ПРЕСНИ НОВИНИ!“: „Пресни новини!“ беше популярно списание, речникът му се състоеше примерно от около двеста думи, но с чувство се предъвкваше жестокостта във всичките й многобройни проявления. Повечето от страниците бяха посветени на трагедии с въртолети, разбира се, с цветни снимки. Но там често се описваха и случаи на хулиганство, жестоки побоища и други подобни, които твърдата ръка на галактичната цивилизация още не бе успяла напълно да задуши на Фрайбур. Сред тази грамада от факти някъде се споменаваше и за „тъмни“ престъпления, които търсех.

Човечеството винаги е било капризно в законодателството си, откривайки такива увлекателни термини като „непредумишлено убийство“, „убийство при смекчаващи вината обстоятелства“ и т.н. Като че ли мъртвият съвсем не е мъртъв. Макар модата както на престъпленията, така и на наказанията да се променя, има такива, които винаги предизвикват силно отвращение. Това са лекарските престъпления. Чувал съм, че някои диви племена убиват знахаря, ако пациентът му умре — обичай, който не е без достойнства. Тази целенасочена ненавист към месаря-шарлатанин е разбираема. Когато сме болни, ние напълно се доверяваме на лекаря. Даваме на съвсем непознат човек да се забавлява с най-скъпото за нас. Ако това доверие се подрони, възниква естествено възмущение сред свидетелите или останалите живи пациенти.

Гражданинът Волф Сифтерниц се именуваше пълно Многоуважаемият Доктор Сифтерниц. „Пресни новини!“ с многобройни подробности описваха как той е съвместявал Хирург и Плейбой в едно, докато ножът в треперещите му ръце не е отрязал това вместо онова и животът на известен политически деятел не се е съкратил с няколко години, които са могли да донесат голяма полза. Трябва да повярваме на Волф, че той е пристъпил към работа трезв, така че фаталното треперене на пръстите му е било предизвикано от треска, а не от нетрезво състояние. Разрешителното му за практикуване е било анулирано, а спестяванията му явно са свършили, тъй като след това имаше съобщения за негови още по-неблаговидни постъпки. Животът сурово бе оръфал Волф, но той беше именно този човек, който ми трябваше. Исках да купя професионалното му майсторство.

За човек с моите възможности да намери и проследи полулегален непознат в чужд град на далечна планета не представлява никакъв проблем. Това е въпрос на техника, а с техниката бях на „ти“. Когато чуках по мръсната дървена вратата на къщата в наистина не най-добрата част на града, бях готов да направя първата крачка в новия си план.

— Имам работа за вас, Волф — казах аз на субекта с мътен поглед, който ми отвори вратата.

— Вървете по дяволите — каза той, опитвайки се да я затвори под носа ми. Предвидливо поставеният връх на обувката ми не му позволи да стори това.

— Не се занимавам с медицина — каза той, гледайки бинтованата ми ръка. — Не искам да се свързвам с полицията, така че вървете по дяволите.

— Защо дрънкате едно и също! — казах му аз. — Тук съм, за да ви предложа абсолютно законна сделка със съответно парично възнаграждение — игнорирах протестите му и погледнах към стаята. — Съгласно абсолютно достоверна информация живеете тук незаконно с момиче на име Зина. Това, което искам да кажа, не е за прелестните й ушички. Къде е тя?

— Няма я! — викна той. — Вие също се махайте! — хвана голяма бутилка за гърлото и заплашително я вдигна.

— Какво ще кажете за това? — попитах аз, хвърляйки на масата дебела пачка нови кредити. — И за това… и за това… — добавих още две пачки. Бутилката се плъзна от отслабналите му пръсти и падна на пода, очите му се опулиха, изглеждаше, че всеки миг ще излязат от орбитите си. За да го сразя окончателно, добавих още една пачка.

Не се наложи да го убеждавам дълго, оставаше само да уточним подробностите. Парите му подействаха успокоително, не трепереше и не се тресеше, а разсъждаваше напълно нормално.

— Остана един проблем — казах аз в заключение. — Възнамерявате ли да разкажете за това на милата Зина?

— Вие да не сте полудели? — попита Волф с неподправено учудване.

— Следователно няма да й разкажете. Доколкото за тази операция знаем само вие и аз, как възнамерявате да обясните отсъствието си и източника на парите?

Това много го учуди.

— Да обяснявам? На нея? Та тя няма да ме види, да не говорим за парите — след десет минути напускам това място.