Стоманеният плъх

— Не е важно какво ще й хареса — отряза той, докосвайки леко с пръсти превръзката на главата си. След това отново се овладя и продължи. — Не можем да бъдем жестоки с нея — и лицето му се изкриви в отвратителна лицемерна усмивка, каквато никога не бях виждал досега. — Ще я затворим. Тя има няколко предани съратника, но за тях ще се погрижат хората ми. Ще бъдете с нея и ще я арестувате в необходимия момент. В затвора тя ще бъде в безопасност и няма да ни дотяга с постоянното си присъствие, за да не ни навлече неприятности.

— Отличен план — съгласих се аз с ентусиазъм. — Не ме радва особено да се затвори бедната жена в затвора, но ако е необходимо, аз съм готов. Целта оправдава средствата.

— Прав сте, Брант. Имате забележителна способност да вмъквате афоризми. С удоволствие ще си запиша: Целта оправдава средствата.

И такъв човек планираше революция! Напрегнах паметта си, за да си спомня подходящ за случая афоризъм, но внезапно мислите ми се удавиха в злоба. Скочих на крака.

— Ако възнамеряваме да правим това, княже, няма защо да губим време — казах аз. — Нека определим ареста за 18 часа, това ще ви даде време да обезвредите охраната й. Ще бъда с нея в стаята и ще я арестувам веднага, след като получа от вас съобщение за благополучното завършване на акцията ви.

— Точно така. Вие, както винаги, сте човек на действието, Брант. Нека бъде така, както предлагате. — Той протегна ръка и аз, сдържайки отвращението си, трябваше да стисна тази мека, предателска длан. Сега право при Ейнджълин.

— Не ни ли подслушват? — попитах аз Ейнджълин.

— Не, стаята е абсолютно чиста.

— Вашият бивш приятел княз Каси има снуп-детектор. Не е изключено да притежава и други апарати, в частност за послушване, които е могъл да установи тук.

Тази мисъл ни най-малко не развълнува Ейнджълин, тя седеше пред огледалото и разчесваше косите си. Сцената, разбира се, бе очарователна, но в дадения момент много неуместна. Бурни ветрове се хвърляха върху революцията, заплашвайки да я разрушат.

— Знам за детектора — каза тя, продължавайки да се реши. — Аз му го пробутах. Наистина, малко го пообработиха, за да показва винаги норма на нашите честоти, дори когато включвам подслушващото устройство.

— А чухте ли как преди няколко минути ми направи предложение да убие охраната и да ви прати в затвора?

— Не, не чух — каза тя с такова изумително самообладание и спокойствие, с каквито винаги са се отличавали постъпките й. Усмихна ми се в огледалото. — Бях заета със спомените от изминалата нощ.

Жени! Те винаги смесват всичко. Възможно е за тях да е по-добре, но е много трудно за тези, които намират, че логиката и емоциите са различни неща. Трябваше да я накарам да разбере сериозността на ситуацията.

— Добре, нека тези малки новини не ви вълнуват — казах аз, отпивайки се да остана спокоен. — Но има и други. Радебрахенови изобщо не са изпращали убиец миналата нощ. Това е направил княза.

Това малко й подейства. Ейнджълин остави косите си и очите й станаха сериозни. Не задаваше глупави въпроси, а чакаше какво ще кажа по-нататък.

— Мисля, че недооценяваш яростта на този гнусен плъх. Когато вчера получи бутилка по главата, това го вбеси окончателно. Сержантът на охраната позна убиеца и го свърза с княза. Това обяснява и как убиецът е попаднал на покрива и как е научил къде да ви търси. Прекалено много неща станаха след вчерашния бой с Каситор Заядливия.

Докато говорех, Ейнджълин отново се зае с прическата си и оправяше къдриците си. Не отговори. Това пълно отсъствие на интерес започна да ми действа на нервите.

— И така, все пак какво възнамерявате да направите? — попитах я, вече без да скривам раздразнението си.

— А не ви ли се струва, че е по-важно да разберете какво вие възнамерявате да правите? — тя не подчерта въпроса, но зад него се криеха много неизказани думи. Видях, че ме наблюдава в огледалото, затова се преместих към прозореца, гледайки фаталния балкон и покритите със сняг върхове. Какво възнамерявам да правя? Този въпрос беше къде-къде по-сложен, отколкото й се струваше.

Какво изобщо възнамерявах да правя? Да участвам в революцията, към която нямах ни най-малко отношение? Защо съм тук? За да арестувам Ейнджълин в името на Корпуса? За това засега трябва да забравя. Но отговор трябва да намеря! Тялото ми беше добре маскирано, но не разчитах на някакво по-дълго съвместно общуване. Разбира се, Ейнджълин бе сигурна, че ме е убила и няма да се занимава с и идентификацията ми.

И внезапно ме осени една мисъл. Някакви участъци от паметта могат да забравят някакъв факт, но той внезапно може да се прояви.

— ВСИЧКО ОСТАНА В МИНАЛОТО — извиках аз. — ВСИЧКО ТОВА Е МИНАЛО, ЕЙНДЖЪЛИН — казах това и тя не възрази.

Макар вече да не беше Ейнджълин, тук бе Анжела.

Когато се обърнах към нея, на лицето ми вероятно е било изписано объркване, но тя само загадъчно се усмихна и нищо не каза. Но престана да реши косите си.

— Ти знаеше, че не съм граф Дийбщол — изговорих аз с мъка. — И от кога?

— Отдавна. Почти веднага, когато влезе тук.

— Знаеш ли кой съм?…