Стоманеният плъх в танц със смъртта

Пуснах се. Паднах на улицата и се претърколих. Усетих болка в глезена, но дори и не помислих за него. Копия и криваци удряха около мен в земята, докато с накуцване се отдалечавах към първия ъгъл и оттам към пазарната улица. Виковете заглъхнаха в далечината зад мен и аз намалих темпото.

Завих зад друг ъгъл и се спрях задъхан да си поема дъх. После със залитане продължих навътре в града, докато не се уверих, че съм се изплъзнал от преследвачите си.

Седнах на един стол в първия срещнат бар и истински се насладих на отвратителната бира.

Четвърта глава

Торбата с монетите стоеше неудобно до стомаха ми, опъваше плата на затворническата ми дреха. Погледнах сивия плат с големи червени стрелки върху него и разбрах колко съм глупав. Моето описание сигурно вече бе разпространено и всички любимци на hogh ме търсеха. Нямаше да им бъде много трудно да ме намерят. Докато барабаня по масата с една монета, почувствах как на челото ми се събира пот.

При вида на невенкебланската валута очите на сервитьора светнаха, той я взе с треперещи пръсти и почтително я отнесе. В замяна получих голяма шепа аргани. Сигурно ме измами, но въпреки това бях щастлив. Вмъкнах се в първия магазин, който намерих, с изложени на входа дрехи. Тук есперанто се говореше лошо, но все пак достатъчно добре, за да мога да си купя някакви торбести панталони и наметало, заедно с една плетена кошница за торбата с парите. Почувствал се поне за момент в безопасност, аз се затътрих още по-навътре в града. През оживените улици до пазар, където си купих широкопола шапка с цветно перо. Малко по малко си купих и други дрехи, докато се облякох напълно, кошницата със затворническите дрехи изхвърлих, а парите сложих в елегантна чанта, преметната през рамо. Вече бе започнало да се смрачава и аз напълно се бях изгубил.

Тревожех се за Бибз. Бях направил всичко, което можех, за нейната сигурност, за нейното дистанциране от мен и от моето престъпление. Беше ли достатъчно? Почувствах остро чувство на вина и необходимост да се свържа с нея. Беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Най-напред трябваше да намеря сградата на Съюза — единственият ми ориентир — и да тръгна от нея.

Когато я намерих, вече се бе стъмнило и бях много, много уморен. Въпреки това нямах друг избор, трябваше да продължа. Да проследя маршрута на конското превозно средство, което беше отвело Бибз с нейните похитители, да намеря ъгъла, където бяхме слезли от него. Оттам беше достатъчно лесно да стигна до ресторанта, където се бяхме хранили и с облекчение да се отпусна на някой стол. Сега ми оставаше само да се надявам, че тя ще си спомни мястото и ще се сети да дойде. Свалих шапката си и почувствах остра болка около врата.

— Предател — изсъска Бибз в ухото ми, докато аз гъргорех и пипах слепешката, но не можах нищо да достигна. Беше ли това краят…?

Почти. Вече губех съзнание, преди болката да намалее и в скута ми да падне парче жица. Потривах надутия си, кървящ врат, а Бибз придърпа един стол и седна до масата. Тя повдигна чантата ми, после я отвори. Беше с насинено око и охлузвания около устата.

— Искаше ми се да те убия — промърмори. — Толкова бях ядосана, че щях да го направя. Но видях, че носиш парите и разбрах, че така си планирал цялата операция. Затова дойдох да се срещнем. Но тъй като те ме бяха обработили, реших, че ти дължа малко от същото. Ще поръчам вино.

— Планирано… — изграчих аз и се закашлях. — Съборих те… така че те да не разберат, че участваш в грабежа.

— Свърши работа… иначе сега нямаше да съм тук. Понатупаха ме малко, после хукнаха да те гонят. Веднага тръгнах подир тях объркана. Просто скитах наоколо и гледах много да не се мяркам, докато стана тъмно. Мразех те. Нямах никакви пари, нищо. Само това насинено око. Имаш късмет, че не те удуших.

— Благодаря — отвърнах и изпих половин халба от бирата, която сервитьорът беше сложил пред мен. — Това бе единственото, което можех да направя. Докато ти разговаряше с лихваря, аз търсех изход. Покрай тях не можех да мина. Но тъй като вече бяхме вътре, имаше добра възможност да излезем. Затова взех парите.

— Страхотно. Можеше да ми кажеш.

— Нямаше начин. Единственото, което измислих, за да не те замеся в грабежа, беше да те съборя. Извинявай… но все пак успяхме.

Бибз прекара пръсти по монетите и се усмихна.

— Прав си, Джим, момчето ми. Толкова много пари си заслужават малко охлузване. Сега да тръгваме. Ти си си сменил дрехите. И аз трябва да направя същото.

— После отиваме в най-добрия ostel в града.

— За една гореща баня и истинска храна. Да тръгваме!