Стоманеният плъх в танц със смъртта

— Разбира се — отвърна Бибз и настроението падна още по-ниско.

Лихварят правеше угоднически жестове и говореше с мазен глас. Бибз му показа парите и той стана още по-мазен. Плесна с ръце и помощниците му махнаха възглавниците и вдигнаха капака на сандъка. Погледнах в него, а пазачите погледнаха към мен. Беше разпределен на секции и всяка секция бе пълна с кожени торби. След нови заповеди и пляскане с ръце една торба беше поставена върху капака на сега отново затворения сандък. Собственикът му седна върху капака с щастлива въздишка, сложи торбата в скута си, отвори я, взе няколко монети и ги пусна като блестяща струйка между пръстите си. Пазарлъкът започна, аз надянах маска на отегчение и заоглеждах вътрешния двор.

Нямаше да е лесно, никак нямаше да е лесно. Входната врата сигурно се заключваше и охраняваше. Ако се опитах да се прехвърля през стената, щях да се натъкна на онези копия — както и на още пазачи. Тогава какво? Да се промъкна по някакъв начин във вътрешния двор, да съборя лихваря на земята и да грабна плячката. И да бъда промушен с копие, посечен с меч, пребит до смърт с кривак. Перспективата изобщо не бе привлекателна. Трябваше да изготвим нов план за намиране на средства. Не виждах начин да вляза; при тази обстановка грубата сила беше далеч по-ефективна от измамата. Да речем, че успея да вляза и да грабна плячката… оставаше малкият проблем с излизането. Макар че то може би нямаше да е много трудно…

В ума ми започна да се оформя една идея и аз се заех да я обмислям. Запазвайки максимално възможно спокойно изражение на лицето, с пълно безразличие и съвсем леко ръмжене погледнах пазачите, които в отговор ми се озъбиха. Пазарлъците продължаваха с много вайкане и оплакване, пръхтене и презрение от двете страни. Почти не ги забелязвах, оформих в общи черти моя план, мислено го проиграх, малко го пооправих, после го разгледах стъпка по стъпка, за да се уверя, че ще успее. При малко късмет щеше да успее. Беше ли това единственият план? Въздъхнах вътрешно. Да, като се вземе предвид всичко, това бе единственият възможен план. Размахах нетърпеливо кривака си и казах на Бибз:

— Хайде, мадам, няма да те чакам да приказваш цял ден. — Тя се обърна и се намръщи.

— Какво каза?

— Чу ме. Идваш да наемеш бодигард и обещаваш добро заплащане за малко време. Но заплащането не е толкова добро, а времето се проточи.

Ако hogh не разбираше есперанто, планът щеше да свърши дотук. Но той наостри уши. Очевидно разбираше. Давай напред… няма връщане. Бибз не знаеше какво правя, но тя беше достатъчно интелигентна да разбере играта и се обиди от моите обвинения.

— Слушай, ти, мускулест идиот такъв… за половината цена мога да наема по-добър от теб. Не се нуждая от съвети на malbonulo със сключени вежди!

— Значи така! — извиках аз. — Не позволявам на никого да ми говори по този начин.

Замахнах свирепо с кривака към нея, но само леко обърсах косата й. Не я ударих, просто бързо я натиснах по челото и я съборих на земята. Сега, когато безопасността на Бибз беше осигурена, трябваше да проверя дали мога да успея с така наречената тактика „удряй и грабвай“.

Кривакът ми отново се завъртя и събори един от коловете, които поддържаха навеса над лихваря. При неговото падане пристъпих напред и когато навесът ни покри, ударих hogh отстрани по врата.

„Сега бързо, Джим. Имаш само няколко секунди… или по-малко. — Грабнах торбата с монетите от скута му и ги напъхах в ризата си. Не можаха да се съберат всичките и няколко се разпиляха по пода. Минаха секунди. — Изчезвай!“

— Оставям ви, мадам. Наемете си друг бодигард. Във всеки случай само педерасти работят за жени.

Две крачки, три, четири. Въоръжените мъже гледаха от мен към вълнуващия се навес, от който се измъкваха пазачите. Един от тях се показа, взел на ръце изпадналия в безсъзнание hogh, като крещеше и пищеше от гняв. Нямах нужда от превод. Останалите пазачи зареваха яростно и се втурнаха към мен.

Подвих опашка и хукнах в противната посока. Настрана от единствения изход.

Но към дървените стълби, които водеха към покрива.

Пазачът там замахна към мен с копието си. Отбих го с кривака и го ритнах там, където щеше да има най-голям ефект. Прескочих падащото му тяло, запрескачах по две стъпала наведнъж и едва не се надянах на меча на застаналия на върха мъж. Единственото, което можех да направя, беше да се хвърля под него, да се претърколя, да се блъсна в краката му и да го съборя.

Докато се изправях, го ударих с края на кривака си по главата, около мен зазвънтяха монети.

Трима други пазачи на покрива закрещяха и се спуснаха тежко към мен. Изтичах до края, погледнах надолу и изругах. Калдъръмената улица беше много ниско. Ако скочех, положително щях да си счупя някой крак. Обърнах се и хвърлих кривака към първия от нападателите. Събори го и вторият мъж връхлетя върху него.

Повече не видях, защото бях на покрива, хванах се с две ръце за края и увиснах. Погледнах нагоре и видях третия пазач да замахва с меча си към ръцете ми.