Стоманеният плъх в танц със смъртта

Не пожела. Но извадих щур късмет, шанс едно на хиляда. Вратата отново се отвори и се появиха трима души. Двама любимци на закона, както лесно можеше да се види от големината на ботушите им и една жена между тях. Една дебела китка, заключена с белезници към нейната нежна китка.

Беше Бибз.

От неочакваното й появяване замръзнах на място. Продължих да се подпирам на стената, докато те се спуснаха на нивото на улицата, където единият от стражите махна с ръка и изсвири. В отговор две конски коли препуснаха в надпревара, едната от тях пресече пътя на другата. Конете изцвилиха, изправиха се на задните си крака. Последваха крясъци и ругатни. После всичко бързо се оправи, изгубилият надпреварата се отдалечи. Високото тяло на теглената от конете грамада блокира гледката, но за мен тя сякаш беше прозрачна — знаех точно какво става: отваряне на вратата, охраняваната затворничка влиза вътре, затваряне на вратата…

Камшикът на кочияша изплющя и колата тръгна. Забързах след тях. Затичах, изравних се с колата, скочих на стъпенката и отворих вратата.

— Навън — извика по-близко стоящият пазач и се обърна към мен. — Тази кола е заета…

Погледнахме се и се познахме… беше нощният пазач от затвора. Той изрева гневно и се пресегна да ме хване. Аз обаче бях по-бърз и скочих върху него. Мъжът беше едър и силен, но моето предимство бе ловкостта. Погледнах за миг изплашеното лице на Бибз и насочих цялото си внимание да избягна неговите грамадни лапи и да нанеса силен удар с ръба на стегнатата си длан.

Падна вцепенен. Обърнах се към другия пазач и открих, че той изобщо не се интересува от мен. Бибз беше обгърнала със свободната си ръка врата му и го душеше. Той замахваше с другата си ръка, но не можеше да направи нищо, защото тя бе хваната с белезници за нейната китка.

— Почакай… докато този… също умре — каза задъхано Бибз.

Не се впуснах да й обяснявам, че падналият пазач е само в безсъзнание, пресегнах се и я сграбчих за лакътя, показалецът ми се заби в големия нерв там. Ръката й се отпусна, падна безчувствена, лицето й почервеня от гняв. Преди тя да успее да отвори уста, накарах задъхания пазач да замълчи и отключих белезниците. Бибз разтри китката си и се усмихна.

— Не зная откъде се появи, момченце, нито защо, но оценявам помощта ти. — Тя вдигна глава и се втренчи в мен. — Познавам те, нали? Да, разбира се, ти си среднощният пътник, името ти е Джими или нещо подобно.

— Правилно, Бибз. Аз съм Джим ди Гриз. На твоите услуги.

Тя се засмя високо и щастливо, докато прибираше всички притежания на двамата приведени в безсъзнание пазачи, после видя, че ги заключих с белезници и се намръщи.

— По-добре да ги убием — заяви Бибз.

— По-добре да не ги убиваме. Засега ние не сме важни за тях, за да се вдига голям шум. Но ако убием двама от техните хора, ще обърнат цялата планета да ни намерят.

— Предполагам, че си прав — призна с нежелание Бибз, после изведнъж изрита яростно двете безчувствени тела.

— Нищо няма да усетят.

— Като дойдат в съзнание, ще ги заболи. Къде ще отидем оттук, Джим?

— Ти кажи. Не зная абсолютно нищо за тази планета.

— Аз пък зная прекалено много.

— Тогава ти ще водиш.

— Правилно.

Бибз отвори вратата и когато колата намали ход, ние се измъкнахме, изчакахме я да се изгуби от поглед и закрачихме по калдъръма.

Трета глава

Докато вървяхме по оживената улица, Бибз пъхна ръката си в моята, което беше много окуражаващо. Навсякъде другаде нашите сиви затворнически дрехи, безвкусно украсени с широки кървавочервени стрелки сигурно щяха да привлекат вниманието… и хората веднага щяха да разберат какви сме. Но не и сред разнородните тълпи по тези улици, облечени с най-разнообразни дрехи. Имаше брадати мъже в украсени с ресни еленови кожи, жени в цветен прозрачен газ, въоръжени войници в кожа и стомана; мантии, ризници, шарфове… всичко, което човек може да си представи. Плюс неколцина, които провокираха въображението. Така че ние ни най-малко не предизвиквахме вниманието на тълпата.

— Имаш ли пари? — попита Бибз.

— Само няколко аргана, които откраднах от един от моите пазачи. Подобно на теб, и аз току-що избягах.

При тези думи тя повдигна вежди… много красиви, извити вежди над още по-красиви очи, както вече бях забелязал.

— Затова ли ми помогна да се измъкна? За какво беше в затвора? Единственото, което зная, е, че беше оставен на Спиовенте. Скатълбът нареди на Гарт да ви продаде.

— Продаде ни и благодарение на това моят приятел е мъртъв. Яд ме е на Гарт поради много причини. Обичах Епископа. Той ми помогна, научи ме на много неща и съм щастлив да кажа, че за отплата и аз можех да му помогна. Напуснахме набързо нашия роден свят, както сигурно си спомняш и платих на капитан Гарт много пари да ни измъкне. Но той ни продаде, за да спечели още. Аз останах жив… ала Епископа умря, защото беше роб. Както не е трудно да си представиш, не съм неизмеримо доволен от неговата смърт. На тази планета се случиха много отвратителни неща, последното от които беше, че ме хвана Галактическият съюз. Искаха да ме върнат на родната ми планета, за да бъда изправен пред съда.