Стоманеното сърце

Едва можахме да реагираме, когато гигантска желязна машинария на два крака, четири метра и половина висока, изтрополя на улицата и откри огън с двете си ротативни оръдия. Куршумите удариха стената на стоманената сграда до нас и образуваха облак от искри. Държах главата ниско, а челюстта стисната, докато Меган натисна някаква ръчка по мотора и ни свали в дълго граватонично пързаляне, почти успоредно на настилката, за да минем под куршумите.

Вятърът ми сваляше якето, искрите ме заслепяваха. Едва можах да различа двата грамадни стоманени крака от двете ни страни, когато се шмугнахме между краката на машината. Меган изправи мотора с широко завъртане, щом свихме зад един ъгъл. Ейбрахам заобиколи бронираната машина, но моторът му изпускаше дим.

— Ударен съм — обясни той.

— Добре ли си? — разтревожено попита Тиа.

— Якето ме запази цял — измърмори Ейбрахам.

— Меган — тихо се обадих аз. — Той не изглежда добре.

Ейбрахам се забавяше и се държеше с една ръка за страната.

Тя го погледна, после бързо се обърна към улицата.

— Ейбрахам, като вземем следващия завой, искам да влезеш веднага в първата уличка. Ония са достатъчно назад от нас и може и да не видят. Аз ще продължа направо и ще ги привлека.

— Ще се запитат къде съм отишъл — възрази Ейбрахам. — Това…

— Направи го! — рязко каза Меган.

Той не спори повече. Взехме следващия ъгъл, но трябваше да забавим, за да не изпреварим Ейбрахам. Виждах, че от него капе кръв, а моторът му е обсипан с дупки от куршуми. Беше си чудо, че още се движи.

Като завихме, Ейбрахам сви и се стрелна надясно. Меган шибна мотора си и вятърът стана на вой, докато фучахме по тъмната улица. Рискувах да погледна назад и почти изпуснах чантата на Коуди, която се смъкна от рамото ми. За момент трябваше да отделя едната си ръка от Меган и да задържа чантата, от което загубих равновесие и за малко да се изтъркалям на улицата.

— Внимавай — каза ми Меган и изруга.

— Дадено — смутено й отвърнах аз. В този объркан миг ми се стори, че видях друг зелен мотор като нашия да ни следва плътно.

Отново погледнах. Моторите на Правоприлагането явно бяха захапали стръвта и вървяха след нас, а не след Ейбрахам. Фаровете им създаваха светлинна вълна на улицата, а каските им отразяваха лампите. Нямаше и следа от призрачния мотор, който ми се стори да съм видял.

— Искри — включи се Тиа. — Меган, издигат блокади навсякъде около вас, особено на местата, които водят към подземните улици. Явно са се досетили, че там ще опитаме да избягаме.

В далечината видях блясъка на експлозия в небето и още един хеликоптер започна да изпуска дим. Друг обаче се насочваше към нас — черна фигура с проблясващи светлинки на фона на тъмното небе.

Меган увеличи скоростта.

— Меган? — попита Тиа; гласът й беше пронизан от напрежение. — Насочила си се право към блокадата.

Меган не отговори. Както я бях обгърнал, можех да усетя как тялото й става все по-твърдо. Наведе се напред и от нея сякаш се понесе сила.

— Меган! — обадих се аз; забелязах светлините отпред, докато Правоприлагането поставяше блокадата си. Коли, бусове, камиони. Още дузина войници, механизирано поделение.

— МЕГАН! — изкрещях аз.

За момент като че потръпна, после изруга и ни отклони настрана, докато пушечната стрелба засипваше улицата наоколо. Прелетяхме по някаква уличка и стената беше на сантиметри от лакътя ми; после изскочихме на следващата улица и направихме дълъг завой, като хвърляхме искри при вземането на ъгъла.

— Измъкнах се — тихо простена Ейбрахам. — Зарязвам мотора. Мога да се добера до една от дупките. Не ме забелязаха, но някои от войниците дойдоха и започнаха да се мотаят по стълбата, след като минах.

— Искрите да го отнесат — измърмори Коуди. — Следиш ли радиообмена на Правоприлагането, Тиа?

— Да — отговори тя. — Объркани са. Смятат, че това е нападение над града в пълен мащаб. Проф продължава да сваля хеликоптери от небето, а всички ние се пръснахме в различни посоки. Правоприлагането явно смята, че се сражава с десетки, може би стотици въстаници.

— Добре — включи се и Проф. — Коуди, чист ли си?

— Още бягам на няколко мотора — каза той. — Сега правя пълен кръг.

Той замълча.

— Тиа, къде е лимузината? Още ли е на улицата?

— Носи се към двореца на Стоманеното сърце — отговори тя.

— И аз тръгвам натам — заяви Коуди. — Коя улица?

— Коуди… — намеси се Проф.

Огънят откъм гърба ме отклони от разговора им. Мернах мотоциклети; хората на тях държаха картечни пистолети и стреляха. Сега се движехме по-бавно; Меган ни бе отвела в беден квартал с по-тесни улици и ни прекарваше през много извивки и завои.

— Меган, това е опасно — каза Тиа. — Тук е пълно с улици без изход.

— Другият път пък е целият без изход — отвърна Меган. Явно се беше съвзела от помрачението, което за малко да я докара дотам да ни забие в блокадата.

— Ще ми бъде трудно да ви водя — каза Тиа. — Опитай да вземеш следващия завой надясно.