Стоманеното сърце

Меган взе да се насочва натам, но наближаващ мотор тръгна да ни пререже пътя; войникът ни засипваше с огън от картечния пистолет с една ръка. Меган изруга, забави, войникът се понесе към нас, после тя сви наляво по уличката. За малко да се блъснем в голяма кофа за боклук, но тя успя да се промъкне покрай нея. Предположих, че се движим с не повече от тридесет километра в час.

Едвам достигаме двадесет, помислих си. Тридесет километра в час по тесни улички, докато стрелят по теб. Продължаваше да е откачено, просто друг вид откачено.

При тази скорост можех хубаво да се държа с една ръка; торбата на Коуди ме удряше по гърба. Май трябваше да съм я хвърлил досега. Дори не знаех какво…

Опипах чантата и разбрах нещо. Внимателно я прехвърлих пред себе си — между Меган и мен. Стиснах колене около мотора, пуснах се от Меган и отворих чантата.

Вътре се намираше електромагнитното оръдие. С формата на стандартен автомат, може би малко по-дълго; от едната страна бе поставена една от батериите. Измъкнах го. С батерията беше тежко, но все още можех да го движа.

— Меган! — обади се Тиа. — Блокада пред вас.

Свърнахме в друга уличка и за малко да изпусна оръжието, докато се вкопчих в Меган с едната си ръка.

— Не! — каза Тиа. — Не надясно. Това е…

В уличката ни последва мотор. Куршуми уцелиха стената току над главата ми. Точно пред нас улицата свършваше в стена. Меган опита да натисне спирачките.

Не мислех. Хванах оръдието с двете ръце, отпуснах се назад и вдигнах дулото точно над рамото на Меган.

После стрелях в стената.

29.

Стената пред нас хвръкна с проблясване на зелена енергия. Меган опита да обърне мотора и да спре. Набивахме спирачки през кълбящия се зелен дим, под гумите ни бяха пръснати камъчета, и се озовахме на улицата от другата страна, където спряхме. Тялото на Меган беше готово да посрещне удара. Тя изглеждаше зашеметена.

Мотористът от Правоприлагането изскочи от дима. Завъртях магнитното оръдие и пометох машината му изпод него. Изстрелът превърна целия мотоциклет в лумване на зелена енергия и изпари него и дори част от човека върху машината. Тялото му се претърколи.

Оръдието беше страхотно — нямаше откат, а изстрелите изпаряваха, вместо да взривяват наистина. Това оставяше малко отломки, но произвеждаше голямо светлинно шоу и много дим.

Меган се обърна към мен, а устните й бяха разделени от усмивка:

— Време беше да почнеш да вършиш нещо полезно.

— Давай — казах й аз. От уличката идваше звукът на още мотори.

Меган пусна мотоциклета ни, после започнахме да се стрелкаме из тесните улици на копторите, та ни се разбълникаха стомасите. Не можех да се обърна и да стрелям с пушката назад, докато карахме, тъй че се хванах за кръста й с една ръка и отпуснах оръжието на рамото й, за да го закрепя; използвах желязната мушка, а оптическият прицел бе сгънат отстрани.

Излетяхме с рев от една уличка и се понесохме към друга блокада. Отворих дупка за нас в някакъв камион, после за добро прицелване ударих бронираната единица в крака. Войниците се пръснаха и се разкрещяха, а някои опитаха да стрелят, докато прехвърчахме през направения от мен отвор. Единицата рухна и Меган сви настрана по тъмна уличка. Зад нас долетяха викове и ругатни, когато част от преследващите ни мотори се набутаха в бъркотията.

— Добра работа — прозвуча в ушите ни Тиа с отново спокоен глас. — Мисля, че мога да ви сваля до подземните улици. Напред има стар тунел в дъното на отводнителен канал. Все пак може да се наложи да си проправите път през стени.

— Мисля, че мога да чукна една-две стени — обясних аз. — Докато не започнат да се крият добре.

— Внимавай — каза Проф. — Това оръдие пие енергията, както Тиа се оправя с опаковките от по шест коли. Енергийната батерия може да снабдява малък град, но ще ти даде дванадесет изстрела в най-добрия случай. Ейбрахам, още ли си с нас?

— Тук съм.

— В дупката?

— Да. Превързвам си раната. Не е толкова зле.

— Аз ще преценя това. Почти при теб съм. Коуди, ти?

— Мога да видя лимузината — прозвуча Коуди в ухото ми, докато Меган заобикаляше още един ъгъл. — Отървах се от повечето преследвачи. Имам тензор; ще ударя лимузината с граната, а после ще използвам тензора, за да си пробия път до подземните улици.

— Това не е вариант — каза Проф. — Твърде много време ще ти отнеме да си пробиеш път толкова дълбоко.

— Стена! — обади се Тиа.

— Падна ми! — пробих отвор в стена в края на тясна уличка. Изръмжахме право в някакъв заден двор, пробих дупка в друга стена, което ни позволи да влезем в съседния двор. Меган зави надясно, после ни прекара през много тесен участък между две къщи.

— Вървете наляво! — каза Тиа, щом стигнахме улицата.

— Проф — потърси го Коуди. — Мога да видя лимузината. Мога да я ударя.

— Коуди, аз не…

— Стрелям, Проф — продължи Коуди. — Ейбрахам е прав. След това Стоманеното сърце ще дойде за нас. Трябва да го ударим колкото можем, докато можем.

— Добре.

— Завий надясно — нареди Тиа.

Завихме.

— Изпращам ви през голяма сграда — обясни Тиа. — Можете ли да се оправите?