Сътворението

Забелязах, че докато управителят на заведението ни водеше към нишата, никой от играчите не погледна принца.

— Както забелязваш — прошепна Аджаташатру, чийто дъх бе силно парфюмиран, — аз съм невидим.

Предположих, че се смята за неприлично да погледнеш принца, докато се весели сред обикновените хора. По-късно узнах, че това е далеч по-тежко прегрешение. Последиците за онзи, който се осмели да обърне очи към забавляващия се принц, са фатални.

Щом двамата заехме местата си на диваните, спуснаха завесите. Започнаха да ни поднасят различни силни вина в сребърни гарафи. Обслужваха ни момиченца, почти деца. Едно от тях дори не бе влязло в пубертета. То действуваше особено възбуждащо на принца, който разговаряше с мен и в същото време го галеше, тъй както някой маг би погалил куче, докато сериозно обсъжда правилното приготовление на хаомата или сътворението на света.

— Ти ще ми донесеш радост и щастие.

Принцът се усмихна. За разлика от дворцовия управител той поддържаше зъбите си чисти с някаква козметична дъвка, която събира полепналите по тях остатъци от храна. Седях много близо до него и можех да видя, че цялото му тяло е избръснато и обезкосмено. Ако не бяха мускулестите му ръце, щях да помисля, че съм седнал до бъдещата си тъща.

— Ти ми оказа чест, която не може да се измери в злато и сребро. Моят господар, Великият цар, ще бъде доволен.

— Трябва да го поканим в Магадха. Не за сватбата, разбира се — бързо добави Аджаташатру.

През цялото време допусках, че тайната служба в Раджагриха малко или повече съзнава какви са намеренията на Персия. Все пак съм убеден, че в тогавашната си шпионска дейност самите ние проявихме забележителна ловкост. Петимата мъже, на които бях възложил да определят военната мощ на Магадха, не записаха нито дума. Всеки трябваше да наизусти едни и същи факти, като се разчиташе, че поне един от тях ще се върне жив в Суза.

Когато разговаряхме за търговски пътища, за произ-водство и суровини, взаимоотношенията ни бяха напълно открити и скоро получихме добра представа за богатството на страната. Голяма част от приходите на царството идваха от данъците, налагани на минаващите през Магадха кервани. Особено доходна бе прочутата пътека от югоизток към северозапад — не употребявам думата „път“, защото тя просто е неподходяща, когато става дума за Индия.

Държавата имаше монопол върху производството на текстил и оръжия. Управителят по текстила цели три дни ме развежда из различните работилници, където жени предяха и тъчаха от зори до мрак. Износът на памучни тъкани е основен източник на доходи за царя на Магадха. Макар да не ми показаха складовете за оръжие, моите хора успяха да се доберат до някои тайни. Останаха изненадани от несъвършените методи за обработка на желязо, но бяха поразени от начина, по който се сглобяват оръжията и селскостопанските сечива.

Една група работници произвежда, да речем, дръжката на мотиката. След това друга група излива във форми разтопения метал за металната й част. Трета група сглобява металната част и дръжката, а четвърта се занимава с товаренето на готовата продукция в каруци. Бързината, с която се произвежда и превозва голямо количество мотики, заслужава възхищение.

За нещастие не успях да събудя интерес към тези неща у никого в Суза. От една страна, персийските благородници презират търговията. От друга страна, понеже самият аз принадлежах към двора, нямах възможност да се запозная с онзи род хора, които желаят да произвеждат предмети в големи количества.

— Ще видиш, че моето момиче е истинско съкровище. Ще ти бъде предана, като Сита на Рама.

Това е традиционен израз.

— Повече от достатъчно е за мен, че е твоя дъщеря.

— От всички мои рожби тя ми е най-свидна.

Сълзи покапаха от блестящите, промити с колирий очи. Всъщност, както по-късно ми обясни Амбалика, баща й изобщо не си направил труда на научи името на нито една от дъщерите си. Интересували го само синовете му.

— Изпитвах ужас от него — ми каза Амбалика. — Всички ние изпитвахме ужас от него. Всъщност никога не бе говорил с мен до момента, в който ми заяви, че ще се омъжа за персийски благородник. Попитах къде се намира Персия, а той отговори, че не е моя работа.

— Добре ще е да се запознаеш и с дядото на скъпата ми рожба, принц Джета. Той също е родственик на скъпия ми чичо, царя на Кошала. Ние сме прекрасно и щастливо семейство. Винаги съм казвал, че единственото, което ни разделя, е Ганг. — После пухкавото му лице се сгърчи в гримаса. — И Федерацията. О, скъпи мой, ти трябва да ни дадеш своя премъдър съвет.

Яката му ръка остана за миг неподвижна върху моята. Пръстите му излъчваха топлина. Палмовото вино, което пиехме, е прочуто с това, че загрява плътта и в същото време разстройва сетивата.