Сътворението

— Ето още една причина да насоча мислите си към нещата, които имат истинска стойност. Като например как един ден да осигурим на страната пълен мир. Случи ли се това, сладка роса с вкус на мед ще поръси земята.

— А случвало ли се е някога такова нещо, Господарю барон?

— Всички неща са се случвали. Всички неща ще се случат. — Така каза, поне доколкото разбрах. Човек никога не е сигурен какво точно означават думите в език, който няма времена. — Докога ще имаме честта да се радваме на присъствието ти? — попита той.

— Бих искал да се върна в Персия колкото е възможно по-скоро. Естествено…

Не довърших изречението, тъй като никой освен него не можеше да го довърши.

— Естествено — повтори той, но не продължи, а смени темата: — Видях херцог Шъ в двора тази вечер. — Нещо наподобяващо усмивка започна да разчупва долната част на яйцето. — Херцогът беше много разстроен. Каза, че освен роб си му и приятел. Спасил те бил от хората-вълци. Надявал се да пътува с теб до Магадха, където тъстът ти е цар. И още, че вие двамата заедно, като партньори, ще успеете да отворите постоянен търговски път до Чампа и Раджагриха.

— Имаше намерение да иска откуп за мен. Не е ставало дума за търговски път.

Барон Кан кимна дружелюбно.

— Да — потвърди той неофициално. Между другото има два вида „да“ в китайския език. Едното е официално, а другото неофициално. Възприех като добър знак това, че бе избрал да се държи неофициално с мен. — Бих искал да науча повече за цар Аджаташатру. В началото на царуването си той писа на сина на небето в Лоян. Копия от писмото бяха изпратени до всички херцози. Твоят страшен тъст съобщаваше, че желае да търгува с нас. Предполагам, че все още не се е отказал.

— Не, разбира се. Всъщност той се надява, че аз ще осъществя връзката.

Сам не повярвах на ушите си, че съм могъл да изрека такова нещо. Очевидно продължителното близко общуване с херцог Шъ ме бе направило фантазьор като него. Освен това сливовото вино се оказа изненадващо силно и опияняващо. Говорих надълго и нашироко за мисията си да сплотя в един свят Персия, Китай и Индия. Обрисувах с подробности околовръстен кервански път от Суза през Бактра, Цин, Лу, Чампа, Шравасти и Таксила до Суза. Дрънках глупости. Но баронът бе любезен. За разлика от повечето владетели слушаше внимателно. С присъщата си сдържаност правеше бързи преценки по време на бавни речи. Също така бързо откриваше неизказаната важна дума и фалшивата нотка. Започнах да му се възхищавам дори да го харесвам. Но не престанах да се страхувам от него.

Когато най-после, за голямо свое облекчение, млъкнах баронът отговори, че търговският път, който съм начертал, е и негова мечта. Това бе любезно от негова страна. Впрочем за същото мечтаят и много пътешественици от няколко века насам. Баронът заяви, че знаел много малко за Персия и Запада, но имал някаква представа за царствата в Гангската равнина. После ги описа доста подробно, като завърши с думите:

— Сега Аджаташатру е световен монарх. Покорил е Кошала. Като се изключат няколко малки планински републики, той има хегемония… — Замълча и после добави: — Над Индия.

— Аджаташатру е наистина прекрасен воин, справедлив владетел.

Сливовото вино ме вдъхнови да употребявам епитети които повече биха подхождали да се изсекат в камък за поука на селяните, отколкото да красят, ако мога така да се изразя, разговора ми с човека, който, както личеше по всичко дотук, бе моят освободител.

— И все пак вижда ми се чудно, че монархът на Персия, а напоследък и монархът на Индия са получили небесната повеля — каза баронът, когато най-накрая престанах да дрънкам.

— Мислех, че такава повеля може да получи само синът на небето, господарят на Средното царство — казах аз.

— И ние винаги сме мислили така. Но сега започва да ни става ясно колко много свят има отвъд четирите морета. И вече подозирам, че сме само едно зърно в големия хамбар. Все пак според мен е добро предзнаменование, че пълномощието на небето е дадено отново, пък било то и на варвари в далечни земи.

— Може би то ще дойде и при херцога на Лу — дръзнах да отговоря аз.

— Може би — рече баронът. — Или ще бъде дадено на някой друг.

Един слуга ни поднесе яйца, престояли под земята няколко години. Ядохме ги с малки лъжички. Това е истински деликатес. По-късно, и в Суза, и в Халикарнас, много пъти заравях яйца, но те просто изгниваха. Или китайската почва е различна от нашата, или китайците обработват яйцата по начин, който пазят в тайна.

Баронът направи така, че повече да отговарям, отколкото да задавам въпроси. Любопитството му към запада бе ненаситно. Но той поначало беше любопитен човек. Приличаше на грък.

Когато се осмелих да го попитам какво е показало гадаенето с костенурката, той поклати глава.