Сътворението

Не вярвам някога да е имало на света човек, който да е заемал сред хората място, подобно на това, което заемаше Конфуций в Средното царство. По рождение той бе първият рицар на Лу. Това го поставяше веднага след държавните министри. Но казваха, че семейството му било бедно. Баща му бил нисш офицер в армията на Мън. Както всички баронски семейства, семейство Мън държеше училище за синовете на служителите си. За Конфуций се говореше, че бил най-блестящият ученик в историята на училището. Изучавал „Оди“, „Историите“, „Книга на промените“. Станал специалист по миналото, за да бъде полезен в настоящето. Като син на първия рицар получил и военно образование. Бил отличен стрелец, но с напредването на възрастта зрението му отслабнало.

Конфуций издържал себе си и семейството си, като работел на държавна служба — между другото оженил се на деветнадесетгодишна възраст. Мисля, че отначало бил чиновник към държавните хамбари. Сигурно е водил точно сметките, защото постепенно се издигнал до най-високия държавен пост за един рицар — поста, който заемал в Министерството на полицията.

Малко е да се каже, че Конфуций не се радвал на всеобщи симпатии Той възбуждал омраза и ненавист не само сред колегите си — чиновници, но и сред висшите държавни служители. Причината за това била проста. Конфуций бил досадник. Знаел точно как и точно защо трябва да се прави нещо и никога не се притеснявал да изкаже мнението си пред висшестоящите. Все пак, колкото и да бил досаден, бил твърде полезен, за да го пренебрегнат. На петдесет и шест години станал заместник-министър на полицията и това би трябвало да се смята за връх в една завидна кариера. Не го обичали, но го уважавали. Бил всепризнат авторитет по небесната империя на династията Чжоу. Твърдяха, че бил прочел „Книга на промените“ толкова пъти, та се наложило неколкократно да сменят ремъка, който държи страниците от бамбукови ленти. Късал кожения ремък, също както късал и нервите на колегите си в администрацията на Лу.

По-късно Конфуций станал учител. Никой не можа да ми обясни кога и как е започнало това. Сигурно е станало постепенно. С годините помъдрял и натрупал знания и младите хора започнали да го посещават и да го питат за различни неща. На петдесетгодишна възраст той вече имал близо четиридесет ученици, млади рицари като Фан Чъ, които седели при него с часове и го слушали.

Макар в доста отношения да бих могъл да го оприлича на днешните атински философи, които виждаме на всяка крачка — е, аз само ги слушам, — Конфуций всъщност не взимаше пари от младежите и за разлика от твоя очарователен приятел Сократ не задаваше въпроси, за да води младите към мъдростта. Конфуций отговаряше на въпроси. И повечето негови отговори черпеха от една несъмнено бездънна памет. Знаеше цялата устна и писмена история на династията Чжоу. Знаеше и историята на техните предшественици, Шан. Много китайци вярват, че Конфуций е божествен мъдрец — един от онези редки, изпратени от небето учители, които нанасят толкова много вреда, — но самият той твърдо отричаше не само божествеността си, но и мъдростта си. Независимо от това славата му се бе разпространила и извън границите на Лу. При него идваха хора от всички краища на Средното царство. Приемаше ги любезно. Разказваше им за онова, което е, и за онова, което трябва да бъде. Именно описанията му на онова, което трябва да бъде, по-късно му причиниха неприятности.

В началото Конфуций бил подчинен на семейство Мън. После постъпил на работа при Чъ. Но въпреки покровителството на баронските семейства той постоянно им напомнял, че са си присвоили правата на херцозите. Искал това да се поправи, като най-напред се възстановят ритуалите на Чжоу в първоначалния им вид, а след това бъдат върнати на законния херцог незаконно завзетите от бароните права. Едва тогава небето щяло да бъде удовлетворено и щяло да дари пълномощието си.

Тези приказки не били много приятни на бароните. Все пак Чъ продължавали да угаждат на мъдреца. Освен това при раздаването на служби учениците му се ползували с предпочитание. Но бароните също нямали кой знае какъв избор — възпитаниците на Конфуций до един били прекрасно обучени във военното и административното дело. И накрая, Конфуций се стараел да поддържа мира между държавите и бароните не можели да го обвинят за това — поне открито.

Конфуций често бил изпращан на мирни конференции, където неизбежно поразявал участниците с ерудицията си по небесните въпроси. Но въпреки дългогодишната си работа като администратор и дипломат той така и не се научил да проявява такт. Барон Кан ми даде един известен пример за грубостта му.

— Малко преди за първи път да напусне Лу, Конфуций присъствува на едно тържество в семейния храм на предците. Като видя, че баща ми е наел шестдесет танцьорки, изпадна в ярост. Заяви, че щом херцогът не може да си позволи повече от осем танцьорки, то и баща ми няма право да наема повече от шест. О, как се възмущаваше Конфуций, как се караше, а на баща ми му беше много забавно.