Сътворението

Пет години устоявал крепостта. Не бе тайна, че барон Кан го смятал за главния подбудител на войната между Гей и Лу, макар други да вярваха, че това е заслуга на Ян Хо Във всеки случай началникът на замъка също се бе представил за привърженик на херцогската фамилия.

И той желаеше да създаде „Чжоу на изток“.

Баронът намекна за това въстание. Както винаги не бе особено откровен.

— Очевидно по волята на небето не ни е отредено да водим напълно спокоен живот. А ние умилостивяваме небето и изпълняваме всички традиционни обреди. За нещастие имаме зложелатели на север…

Баронът замълча, за да разбере дали съм схванал двусмислието. Схванал го бях. Гей е на север от Лу, а изразът „на север“ означава също и „небесен император“.

— Виждам, че познаваш обичаите ни — каза той. — Имам предвид, разбира се, Гей, който дава убежище на враговете ни. Чудно защо. Ние не сме приели нито един противник на тяхното правителство. Хората са голяма загадка, не си ли съгласен?

Съгласих се, макар че всъщност за мен хората винаги са били проста загадка. Не ги вълнува нищо друго освен собственият им интерес. Затова пък начините, по които тълкуват или обясняват някой факт, да речем сътворението, често ми се струват неразгадаеми.

Докато седяхме в слабо осветената стая, а наоколо се разнасяше нежна музика — толкова нежна, че до нас стигаха не самите звуци, а ехото от тях, — осъзнах, че баронът възнамерява да ме използува. Неяснотата в думите му имаше за цел да ме изпита. Като че пъхаше нагорещената пръчка в черупката на костенурката с надеждата, че ще разчете тайнственото съобщение, което неминуемо се появява от другата страна на покрития й с кръв гръб. Не помръдвах — също като черупка на костенурка.

— Мечтаем да възстановим династията Чжоу — каза малко ненадейно той.

— А това скоро ли ще стане?

— Кой би могъл да каже? Във всеки случай на първо място е хегемонията, а после идва пълномощието. — Внезапно яйцето се разчупи от две успоредни бръчици в горната си част. — Има хора, които вярват, че процесът е обратим. Аз самият не мисля така, но много мъдри, а и недотам мъдри хора са убедени в това. Според тях, ако законният херцог получи светското надмощие, което някога е имал, ще последва и повелята на небето. Неотдавна някои авантюристи насърчиха тази погрешна идея. Затова армията ни е сега при Каменните врати. Не е трудно да се справиш с авантюристи. — Горната част на яйцето възвърна гладкостта си. — Ние не се страхуваме от изменниците. Изпитваме страх… и уважение към нашите божествени мъдреци. Познаваш ли учението на Конфуций?

— Да, Господарю барон. Фан Чъ ми разказа доста за него, когато бяхме на запад. И, разбира се, всички образовани мъже говорят за това. Дори Учителят Ли.

Започвах да усещам накъде духа вятърът.

— Дори Учителят Ли — повтори той. Сега на долната част на яйцето се появиха две трапчинки. Диктаторът се усмихваше. — Тези двама мъдреци не се обичат — започна тихо той. — Конфуций се връща в Лу по моя молба. Отсъствува близо четиринадесет години. През това време пропътува почти всички земи между четирите морета. Не знам защо продължава да твърди, че в изгнание го е изпратил моят уважаван баща, министър-председателят. Но уверявам те, това не е истина. Конфуций сам отиде в изгнание. Той е човек, който не търпи нередностите. Когато херцог Гей подари на баща ми няколко религиозни танцьорки (употребеният от барона израз „религиозни танцьорки“ е доста сходен с онова, което вавилонците наричат „обредни проститутки“), Конфуций реши, че баща ми не трябва да приема такъв подарък, защото е непристоен. Изтъкна традиционната причина: предназначението на тези танцьорки е да отслабят волята на онзи, който ги притежава. Баща ми най-любезно му обясни, че възприема подаръка като знак, че правителството на Гей желае да се извини, задето е дало убежище на изменника Ян Хо. Тогава Конфуций напусна всичките си постове. Беше главен магистрат в град Чун-фу, очарователно място, което трябва да посетиш, докато си тук. Освен това беше заместник на интенданта по строежите… не, не греша, заемаше този пост, но после го повишиха. Беше заместник-министър на полицията, една важна длъжност, която изпълняваше много компетентно.

Наблюдавах барона, докато той сякаш говореше на стената зад мен. Вече бе съвсем ясно накъде духа вятърът. Знаеше, че съм приятел на Фан Чъ. Фан Чъ бе ученик на Конфуций, какъвто бе и управителят на Чъ, Чжан Цю. Започнах да свързвам всички тези-неща. — А Конфуций в Гей ли отиде?

— Да.

Пиехме сливово вино. Слушахме музика. Подавахме си един на друг парче гладък нефрит, за да изстудяваме ръцете си.