Сътворението

— Трябва да ме извиниш, но не мога да говоря за това. — Все пак по тона му личеше, че сеансът е минал отлично. — Отношенията ни с Гей обикновено са добри. Но когато те дадоха убежище на херцог Чжао, на този… трябва да призная, лош човек, между двете страни се породи известно напрежение. Според нас бе много нелюбезно от тяхна страна да приютят врага ни толкова близо до Каменните врати, където той може да служи като повод за конфликти и всякакъв вид недоволство. Протестирахме. Но старият херцог на Гей бе упорит човек. А и обичаше да причинява неприятности. Затова продължи да насърчава бившия херцог. — Баронът леко въздъхна и шумно се оригна. — За щастие, когато му дойде редът, херцогът умря. След смъртта му всичко тръгна към добре между нашите две страни. Или поне така си мислехме. Но после… О, живеем в много интересни времена! — Китайците придават на думата „интересен“ почти същия смисъл, в който гърците използуват думата „катастрофален“. — Херцог Тин наследи брат си Чжао, а моят недостоен баща получи поста министър-председател, една работа, която нито му подхождаше, нито пък самият той желаеше, тъй както не я желая и аз. — Така се изразяват китайските велможи. Също като евнуси, които се готвят да претършуват килера на харема. — Когато умря дядо ми, един от секретарите му, едно нищожество на име Ян Хо, се провъзгласи за министър-председател. Но той беше само рицар и това бе много нередно. О, бяхме дълбоко разочаровани.

Баронът остави лъжицата. Заслушахме се в хода на лукавата му стомашна мисъл. След това ни поднесоха сладко от кайсии. В Китай от всички плодове най-високо се ценят кайсиите. Никога не съм ги обичал. Но се правех, че поглъщам с наслада всичко, което диктаторът ми предлага.

Както става обикновено, истинските причини за дълбокото разочарование узнах не от барон Кан, а от други. Ян Хо завзел властта. В продължение на три години бил истински диктатор. Подобно на много други незаконни владетели бил приет много възторжено от простолюдието. Дори се опитал да сключи съюз с херцога против трите баронски семейства. Често повтарял: „Служа на херцог Тин като негов пръв министър, за да може династията Чжоу да възвърне законната си власт над Лу. Когато това стане, небето ще благослови с пълномощието си нашия херцог, наследника на богоподобния Тан.“

Херцог Тин бил достатъчно благоразумен, за да се държи на колкото е възможно по-голямо разстояние от узурпатора. На разстояние, в истинския смисъл на думата. През цялото време бил на лов. Връщал се в столицата само когато трябвало да говори на предците си. Да призная, ако бях на негово място, щях да сключа съюз с Ян Хо. Мисля, че двамата заедно са можели да унищожат баронските семейства. Но херцогът бил плах човек. Освен това липсвали му въображение и опит за да си представи, че е истинският владетел. Пет поколения наред семейството му било управлявано от трите семейства. Затова ходел на лов.

Накрая Ян Хо прекрачил границата на допустимото. Опитал се да убие бащата на барон Кан. Тогава Чъ се сплотили около водача си, а Ян Хо избягал в Гей с по-голямата част от държавната хазна. Правителството на Лу поискало бунтовникът да бъде върнат заедно с откраднатата хазна. Искането не било удовлетворено и отношенията между Гей и Лу се влошили.

Барон Кан ме увери, че дори и в този час Ян Хо крои планове за връщането си, за да създаде, както той се изрази, „Чжоу на изток“, тоест да реставрира първия небесен император. Ян Хо трябва да е притежавал дарбата да внушава своите идеи на хората. Без съмнение имаше много почитатели в Лу, особено сред привържениците на „стария ред“. Но доколкото знам, Ян Хо тъй и не се завърнал. Семейство Чъ е много могъщо, а барон Кан е много хитър и опасен враг — или по-точно беше. Когато се запознах с него, вече осем години заемаше поста министър-председател. И макар да бе абсолютен диктатор, продължаваше да се страхува от Ян Хо. Безпокоеше го още и неотдавнашният бунт на един от най-способните му офицери, началника на замъка Пи.

Благородниците започнали да си строят собствени крепости много отдавна, още когато се разпаднала империята на Чжоу. В началото тези замъци имали за цел да ги запазят от крадци и вражески армии. Постепенно обаче се превърнали в материална изява на могъществото на благородническото семейство. И така всяко семейство, чрез женитби, коварство и открито неподчинение, се мъчи да се сдобие с колкото може повече укрепени места. По онова време Чъ разполагаха с най-много крепости в Лу, поради което управляваха около един милион хора в несигурен съюз със съперниците си, семействата Мън и Шу. Излишно е да споменавам, че херцогът няма замъци. Всъщност не притежава нищо друго освен двореца си, за чиято поддръжка все няма достатъчно пари. Ян Хо обещал да промени всичко това; дори се канел да разруши замъците Чъ. Подозирам, че именно тази заплаха, а не покушението срещу стария барон, предизвикала падането на Ян Хо.

Десетина години преди моето пристигане в Лу началникът на замъка Пи въстанал срещу господарите си Чъ.