Сътворението

Дадоха ни великолепни покои в Новия дворец. Точно под нас имаше каменен мост, свързващ левия и десния бряг на реката. Всяка нощ дървената част на моста се вдигаше, за да не могат крадците да преминат от единия бряг на другия.

Навуходоносор беше построил тунел под реката. Това забележително инженерно съоръжение е широко около шест метра и почти толкова високо. Поради постоянно просмукващата се влага от Ефрат подът и стените са отвратително кални, а въздухът вони не само от воловете, теглещи каруците, но и от димящите смолисти факли, които предлагат под наем на пътника при влизането му. Докато стигнахме до другия край, вече не можех да дишам, а Ксеркс имаше чувството, че са го погребали жив. Все пак тунелът се използува от половин век насам без злополуки.

Нашите покои се намираха на последния етаж в че-тириетажната сграда на Новия дворец и можехме да гледаме града отвисоко. От централната лоджия чудесно се виждаше онова, на което вавилонците викат зикурат, или високо място. Зикуратът, за който става дума, се нарича „Къщата, подпираща небето и земята“. Това е най-голямата постройка в света и в сравнение с нея дори най-високите египетски пирамиди изглеждат джуджета, поне така твърдят вавилонците. Не съм ходил в Египет.

Седем огромни, изградени от тухли кубове се издигат един върху друг. Най-големият служи за основа, а най-малкият за връх. Всеки от тях е посветен на отделно божество и затова е различно оцветен. Дори на лунната светлина успяхме да различим призрачно светещите нюанси на синьото, зеленото и червеното — цветовете, с които се свързват местните богове на слънцето, луната и звездите.

Близо до зикурата се намира храмът на Бел-Мардук — група огромни сгради с мръсносив цвят и прашни правоъгълни дворове. Отвън храмът не е особено красив, като се изключат огромните бронзови врати, които водят към залата на бога. Всъщност храмът е забележителен само с едно — твърдят, че с нищо не се е променил от три хиляди години насам. Истинският бог или дух на този град е безсмъртието. Всичко остава непроменено.

Жалко, че толкова малко атиняни са ходили във Вавилон. Биха могли да се научат на смирение при мисълта за дълготрайността на времето и краткотрайността на нашите незначителни дни, да не говорим за делата ни. При наличието на толкова много история не е чудно, че чернокосите хора живеят изцяло за удоволствие — тук, в настоящето. Общо взето, Вавилон сякаш е устроен специално за да не допада на амбициозните. Убеден съм, че на никой от нашите велики царе не му е било приятно да отсяда с двора си там. Накрая Ксеркс прекрати този ежегоден обичай, останал от времето на Кир.

Губернаторът на града бе подготвил банкет за нас сред висящите градини на Новия дворец. Тези прочути градини били направени за Навуходоносор. Първо, строителите издигнали няколко колонади, достатъчно здрави, зада издържат пръст с дълбочина около два метра. После посадили дървета и цветя, за да направят удоволствие на една царица, обладана от носталгия — представете си, носталгия по Екбатана! Накрая монтирали механични помпи. Непрестанно, ден и нощ, водите на Ефрат напояват висящите градини. Затова те са зелени и прохладни дори през най-горещите летни дни. Трябва да кажа, че да седиш сред борова горичка на покрива на дворец, около който растат палми, е неописуемо удоволствие. За пръв път в живота си бяхме свободни хора и в спомените ми онази вечер е една от най-вълшебните, които съм преживял. Излегнали се бяхме на кушетки, а над нас се виеше гъста глициния, сребриста на лунната светлина. И до днес, щом усетя уханието на глициния, си спомням Вавилон — и младостта. Така е, Демокрите, видът на среброто или пък досегът с него не извикват никакви спомени в паметта ми. Не съм нито търговец, нито банкер.

Губернаторът на града носеше златен тюрбан на главата си и държеше в ръка жезъл от слонова кост. Макар да знаеше кой е Ксеркс, успяваше да не издава страха, който Великият цар и синовете му най-често внушават. Като грижовен домакин, беше ни предоставил десетина момичета, добре обучени в изкуството на Ищар.

— Сатрапът Зопир е в дома си на реката, млади Господари — каза губернаторът. — От няколко месеца е болен. Иначе щеше лично да ви посрещне.

— Предай му нашите почитания — отвърна Мардо-ний.

Той играеше ролята на губернатор с голямо удоволствие, а ние с Ксеркс се преструвахме, че раболепни-чим, като използувахме най-изисканите дворцови маниери. По-късно и тримата отбелязахме какъв късмет сме имали, че не ни е приел сатрапът, който щеше да е длъжен да целуне пратениците на Великия цар, а Зопир, както знаехме, нямаше нито устни, нито нос, нито уши.

Когато Дарий обсадил Вавилон за втори път, градът се държал близо две години. Накрая Зопир, син на един от Шестте и офицер от персийската армия, попитал Великия цар много ли държи на Вавилон. Струва ми се, че след деветнадесетмесечна обсада отговорът е доста ясен. Щом Дарий потвърдил, че градът е изключително важен за него, Зопир заявил, че ще поднесе Вавилон на Великия цар като подарък.