Сътворението

Зопир извикал един касапин и заповядал да му отреже ушите, устните и носа. После една нощ избягал при вавилонците. Посочил обезобразената си глава и казал: „Вижте как постъпи с мен Великият цар!“ Повярвали му. При това положение, естествено, не можели да не му повярват.

Минало време и Зопир бил приет във висшия съвет на жреците, управляващи града. Когато хранителните запаси взели да се изчерпват, предложил да пожертвуват повечето от жените, за да остане достатъчно храна за войниците. А една вечер, докато вавилонците празнували някакъв религиозен празник, Зопир отворил Вратата на Нанар и Вавилон отново бил превзет.

Възмездието на Дарий не закъсняло. Три хиляди мъже били разпънати на кръст зад градските врати. За да насели отново града, Дарий докарал хиляди жени от различни краища на света. По време на нашето посещение тези чужденки бяха изпълнили задачата си и по-голямата част от населението беше под шестнадесетгодишна възраст.

Както изисква обичаят, Дарий още веднъж хванал за ръце Бел и още веднъж станал законен цар на Вавилония, както наричали страната тогава. След това направил Зопир доживотен сатрап. Колкото и да е чудно, само преди няколко години срещнах внука му в агората. Бил търговец и както се изрази, вече не бил персиец. Отговорих му, че винаги ще си остане внук на онзи, когото Дарий нарече „най-великия персиец след Кир“. Е, не можем да отговаряме за потомците си. Колкото и иронично да звучи, внукът също се казва Зопир. Син е на Мегабиз, доскоро най-добрия персийски генерал.

— А къде се намира съкровището на царица Нито-крида? — попита закачливо Мардоний, който беше във весело настроение.

— Кълна се, че не е в гробницата й, Господарю — отвърна губернаторът, и то толкова сериозно, че не се сдържахме и избухнахме в смях.

— Както установи и Великият цар. — Ксеркс пиеше бира чаша след чаша. Той беше способен да пие повече от всеки друг, при това не му личеше. Трябва също да отбележа, че на двадесетгодишна възраст бе изключително красив и през онази вечер на лунната светлина сивите му очи проблясваха като лунни камъни, а току-що поникналата му брада лъщеше като козината на скитска лисица.

— Как е било възможно — попитах аз — владетелят на страната да бъде жена?

— Това, Господарю, е, защото някои наши царици в миналото са се правели на мъже. Пък нали и богиня Ищар е едновременно и мъж, и жена?

— Искаме да посетим храма й — заяви Ксеркс.

— Може би прочутото съкровище е скрито там — добави Мардоний.

Сега, като си спомням всичко това, осъзнавам колко добре е разбирал Дарий младия Мардоний. Онази шега, че е възможно да се натрупа състояние за по-малко от месец, е имала сериозен смисъл. Още тогава Великият цар е знаел нещо, което аз прозрях едва години по-късно, а именно че приятелят ми Мардоний е много алчен човек.

Ксеркс поиска да види гробницата на царицата, намираща се над една от градските врати. Там на вътрешната й стена са издълбани думите: „Ако някой от бъдещите владетели на моята страна се нуждае от пари, нека отвори гроба ми.“

И тъй като Дарий винаги се нуждаеше от пари, навремето заповядал да отворят гробницата на царицата. Освен тялото й, балсамирано в мед, вътре имало само ка-менна плоча с надпис: „Ако не беше толкова алчен и на-хален, нямаше да станеш гробоосквернител.“ Дарий собственоръчно хвърлил тялото на царицата в Ефрат. Не постъпил много тактично, но бил крайно ядосан.

Губернаторът ни увери, че съкровището на Нито-крида е само легенда. Но той не спомена един друг факт, а именно че изложеното в храма на Бел-Мардук злато сигурно съставлявяше по-голямата част от златото в света.

Години по-късно Ксеркс извади всички златни предмети от храма, включително и статуята на Бел-Мардук. После претопи златото и изсече дарейки[1], за да покрие разходите по Гръцките войни. Естествено, днешните вавилонци непрекъснато повтарят, че неприятностите, стоварили се по-късно върху Ксеркс, се дължат изцяло на това светотатство. Глупости. В действителност и Кир и Дарий, и младият Ксеркс правеха твърде много отстъпки по отношение на местните богове в империята. Смятам, че нашите Велики царе водят мъдра политика, като разрешават на хората да почитат своите божества, и все пак никога не трябва да признават друг бог освен Премъдрия господ. „Половин Истина се равнява на цяла Лъжа“ — това са думи на Зороастър.

[1] Дарейка, или дарик — единна персийска монета с тегло 8,416 г злато, — Б. пр.