Сътворението

Зопир се оказа безупречен домакин. Остана в къщата си на реката и изобщо не го видяхме. Преоблечени като обикновени мидийци, ние свободно опознавахме града. Излишно е да споменавам, че стражата никога не бе далеч от Ксеркс. Царица Атоса се бе погрижила за това. Всъщност тя дори отишла при Дарий и го помолила да задържи Ксеркс у дома. Но даденото от Великия цар обещание не може да се вземе обратно, затова Атоса настояла поне да й бъде позволено сама да избере охраната на Ксеркс. А мен накара да се закълна, че ще следя Мар-доний. Смяташе, че е способен да убие Ксеркс — колкото и да се опитвах, не можах да я убедя в противното. „Баща на момчето е Гобрий — повтаряше тя. — Племенник му е Артобазан. Няма нужда от повече доказателства. Това е заговор! Щом остане сам във Вавилон, синът ми ще…“ Но за разлика от друг път Атоса грешеше. Мардоний бе верен на Ксеркс. И което е по-съществено, не обичаше баща си и бе безразличен към племенника си Артобазан.

Като всички посетители на Вавилон, и ние отидохме направо в храма на Ищар, където проституират жените. Според един древен закон на тази земя веднъж в живота си всяка вавилонка трябва да отиде в храма на Ищар и да чака, докато някой мъж й предложи пари, за да спи с него. Първият, който й плати, я притежава. В други храмове на богинята ролята на проститутки се изпълнява от млади мъже и момчета. Смята се, че мъжът, посетил катамит[1] от храма, си е спечелил специалната благословия на богинята. Вавилонският мъж има повече късмет — не е задължен веднъж в годината да бъде проститутка. Само на жените се пада тази чест.

[1] Момче, издържано от педераст (от гр.). — Б. пр.

Тримата застанахме на портата с широко отворени очи. Вътре имаше може би хиляда жени — с най-различен ръст, телосложение, възраст, класа, — насядали на земята под палещото слънце. Навеси нямаше. Портикът в другия край на двора е запазен за евнусите, които следят дали посетителите спазват начертаните на земята линии. Всеки мъж е длъжен да следва определена линия. Иначе би настъпила ужасна бъркотия. Жените са насядали между линиите.

Колкото и да е чудно, вавилонските мъже рядко посещават храма. Предполагам, че са свикнали с него. Освен това сигурно изпитват известно неудобство при вида на ясените, сестрите или дъщерите си, изпълняващи своето задължение към богинята. За щастие от всички краища на света пристигат достатъчно мъже, които помагат на ва-вилонките да заслужат благословията на Ищар.

Тримата тръгнахме един след друг по една от линиите, която водеше към група седнали момичета. Предупредили ни бяха, че жените с щастлив вид са всъщност проститутки, които се преструват, че отново служат на Ищар. Колкото и да са привлекателни понякога, те трябва да се избягват. За предпочитане са момичетата със сериозно и малко тъжно изражение, сякаш отделили се от тялото си, което поднасят на богинята.

Повечето мъже, които посещават двора на свещения храм, са ужасно грозни и си помислих, каква ли радост изпитва, да речем, някой недодялан пекар, който срещу една сребърна монета може да притежава красивата дъщеря на знатен господар? Та дори и за трима красиви персийски принцове (надувам ранга си!) това бе вълнуващо удоволствие. И тъй като бяхме млади, към нас се отправиха много подканващи погледи.

Според обичая мъжът прави избора си, като пусне монетите в скута на жената. Тогава тя става, хваща го за ръка и го въвежда в храма, където са наредени стотици дървени прегради, така че се образуват редици от килии без врати. Ако не намерят празна килия, лягат направо на пода. Въпреки че евнусите следят да не се навъртат зяпачи, край красивите жени или мъже често се събира публика — за кратко време. Обстоятелствата са такива, че светкавичната скорост при службата на Ищар е нещо като правило. Преди всичко, за да се неутрализира разнасящата се наоколо натрапчива миризма на полов секрет, в мангалите се изгаря толкова много тамян, че застоялият въздух е наситеносин и ако човек трябва да прекара по-дълго време там в чест на богинята, може и сам да посинее.

Повечето чужденци се събличаха голи, но ние, благо-възпитаните перси, не свалихме нито една дреха, което особено развесели гърците. Мигновено облагочестихме три момичета от доста добър произход — поне така ни се стори. Изглеждаха доволни от нас. Но когато Мардоний попита своето момиче дали ще се видят пак, тя му отговори съвсем категорично, че ако направи това, ще бъде завинаги прокълната от Ищар. После учтиво му благодари за стореното.

Момичето, което избрах аз, изглеждаше много смутено от цялата работа. Каза, че се е омъжила неотдавна. Първоначално искала да изпълни задължението си към Ищар като девица, но майка й я посъветвала да не бърза. Очевидно много вавилонски девственици имат нещастни преживявания в ръцете на грубияни — чужденци. Общо взето, момичето беше доволно. Пооправихме дрехите си след краткотрайния акт, по време на който двама руси северняци много се забавляваха и постоянно повтаряха на неграмотен гръцки: „Чудна работа, как го правят с всички тези дрехи на себе си?“