Сътворението

Шепнешком обсъдихме какво да предприемем. Мардоний беше на мнение, че момичето може да се съживи, ако Ксеркс легне до нея на леглото. Ксеркс се съгласи да й окаже тази чест — да я свестява с тялото си. На мен бе възложено да дръпна ленения чаршаф, което и направих. Момичето не само имаше прелестни форми, но и бе успяло да припадне в най-съблазнителна поза.

Ксеркс нетърпеливо скочи в леглото.

— Вавилонците се любят без дрехи — подметна закачливо Мардоний.

— Но не и боговете им — смутено отвърна Ксеркс.

— Особено боговете им. Нали ти си първият мъж, а тя — първата жена. Още не сте измислили дрехите.

Както съм отбелязвал и по-рано, персите не само че не се събличат един пред друг, но и техните жени и кон-кубини никога не ги виждат съвсем голи — противно на гърците, които са прилично облечени пред жените си, освен когато участвуват в игрите, а са безсрамно голи един пред друг. Но това бе изключителен момент. В края на краищата никога повече нямаше да ни се удаде възможност да играем на богове във Вавилон, където голата плът е вездесъща, дори и на върха на Къщата, крепяща небето и земята. Освен това бяхме млади. Ксеркс се съблече. Бях поразен от изключителната красота на тялото му. Очевидно бе наследил съвършените пропорции на Кир, а не фигурата на Дарий, който беше късокрак, с дълъг торс.

Ксеркс непринудено легна върху момичето, което вече бе в пълно съзнание. Мардоний и аз гледахме двете осветени от лампата фигури и наистина ни се струваше, че са първият мъж и първата жена на земята. Трябва да призная, че има нещо доста особено във Вавилон и неговите древни обичаи.

Помогнахме на Ксеркс да се облече. После той тържествено вдигна брадвата на Бел-Мардук. Но преди да отвори уста, момичето проговори на безупречен персийски:

— Сбогом, Ксеркс, син на Дарий Ахеменида. Ксеркс едва не изпусна брадвата. В същия миг съобразителният Мардоний каза на вавилонски:

— Това е Бел-Мардук, момиче. А аз съм богът на слънцето Шамаш. Там стои богът на луната…

— Знам всеки от вас кой е. — За тринадесетгодишно момиче тя бе удивително хладнокръвна. — И аз съм персийка. По-точно половин персийка. Виждала съм те в Суза, Велики принце. И теб, Мардоний. И теб, Кир Спитама.

— Жреците ли ти казаха кои сме? — мрачно попита Ксеркс.

Момичето седна на леглото.

— Не — отвърна тя без всякакво страхопочитание. — Майка ми е жрица на Ищар и тази година е неин ред да избира момичетата за олтара. Днес ми каза, че е дошло време да бъда обладана от Бел-Мардук. Така и стана. Чисто съвпадение.

По-късно научихме, че майката на момичето е вави-лонка, а баща и — персиец. Част от годината прекарвала в Суза, а останалото време във Вавилон, където баща й имал делови връзки с банкерите „Егиби и синове“ — това веднага я издигаше в очите на алчния за пари Мардоний. Майката на момичето бе племенница на последния вавилонски цар Набонид, което събуди интерес у Ксеркс. Беше интелигентна и нямаше никаква склонност към суе-верия, което пък предизвика моето възхищение.

Двадесет години по-късно Ксеркс се ожени за нея. Това беше, разбира се, възхитителната Роксана, „…която взимаме за жена — заяви Ксеркс в Персепол, — за да покажем обичта си към вярното нам царство Вавилон и към династията на Навуходоносор“.

Всъщност Ксеркс се ожени за нея, защото любовната им връзка, започнала така фантастично на върха на зи-курата, продължи по един много приятен начин, макар и тайно до смъртта на Дарий. Щом се ожениха, Ксеркс престана да спи с нея. Но до края бяха в добри отношения. С чисто сърце мога да кажа, че от многобройните жени на Ксеркс Роксана беше най-очарователната. И без съмнение, най-добрата актриса.

— Прекрасно знаех какво ще се случи още преди вие тримата да влезете в олтара — ми призна Роксана след много години в Суза. — Когато върховният жрец предупреди майка ми, че безбожният принц се кани да се представи за Бел-Мардук, тя изпадна в ужас. Беше много набожна и доста глупава жена. За щастие, подслушах разговора им. Щом жреците си отидоха, заявих, че желая да направя върховното жертвоприношение. Казах й, че ще отида в олтара. „За нищо на света!“, извика тя. А когато настоях, ме удари. Тогава я заплаших, че ако не ми разреши да отида, ще разкажа на всички за безбожието на Ксеркс. И още как жреците се представят за Бел-Мардук. Тя ме пусна и така бях похитена от Ксеркс и станах персийска царица.

Роксана преувеличаваше. Тя не бе царица. В действителност сред царските жени бе седма по ранг. Но нейната компания винаги правеше удоволствие на Ксеркс, както и на всички нас, които имахме възможност да я посеща-ваме в харема. Тя продължи традицията на Атоса да приема когото пожелае, само че в присъствието на евнуси, и то чак след менопаузата.

За учудване на всички царица Аместрида не мразеше Роксана. Жените са непредсказуеми.

КНИГА ТРЕТА Започват Гръцките войни

1.