Сътворението

В Спарта Хипий красноречиво защитил своята кауза. Но не успял да убеди другите гърци, които отказали да образуват съюз срещу Атина и посочили разумния довод, че след като самите те се страхуват от спартанската армия, не желаят в Атина да дойде на власт проспартанско пра-вителство. Всичко изглеждало съвсем просто. Но гърците рядко казват открито онова, което мислят. Особено хитър бил представителят на Коринт. В присъствието на Хипий той заклеймил всички тирани, добри и лоши. Изправени пред мнозинството, спартанците били принудени да се закълнат, че няма да извършат революционни промени в Атина.

— Тогава, Велики царю — продължи Хипий, — заявих пред конгреса, че съм дългогодишен ученик на оракулите и смятам за свой дълг да предупредя коринтците, че няма да мине много време и градът им ще бъде разрушен от същата тази атинска фракция, която сега подкрепят.

Предсказанието на Хипий се сбъдна. Не се учудвам — всеки, който познава непостоянството на гърците, би могъл да предвиди, че два съседни града рано или късно ще се скарат, че по-силният ще разгроми по-слабия и ако не отбие някоя река към разрушения град, както постъпи Кротон със Сибарис, то най-малкото така ще опетни името на победения, че истината за войната никога няма да стане известна. Гърците съвсем спонтанно следват Лъжата. Такава е природата им.

— Велики царю, ако подкрепиш възстановяването на династията ни, ще получиш помощта на Спарта. Тя ще се отрече от клетвата си и ще последва цар Клеомен. А узурпаторите — те са и твои врагове — ще бъдат изгонени от града, който оскверниха с неблагочестивостта си.

Хипий замълча. Дарий кимна и Хипий седна. Дарий обърна глава към Датис. Главнокомандуващият генерал се бе подготвил добре. Говореше бързо — на персийски с мидийски акцент, — а Демокед също така бързо превеждаше.

— Тиране — каза Датис, — според спартанския закон в страната винаги има двама царе. Двамата са равни по ранг. Преди поход царете хвърлят жребий кой да възглави армията. Какво ще стане, ако командуването във войната с Атина се падне не на съюзника ти, цар Клеомен, а на врага ти, цар Демарат?

Хипий бе подготвил отговора си не по-зле.

— Както каза, генерале, в Спарта има двама царе. Единият ме подкрепя, другият — не. Този, който е про-тив мен, скоро няма да бъде цар. Така е предсказал ора-кулът в Делфи.

Докато превеждаха това, Хипий гледаше в пода. Да-рий не промени каменното си изражение. И той, като останалите присъствуващи, не се вълнуваше много от гръцките оракули. В миналото бе подкупил не един от тях.

Хипий стигна до най-същественото:

— Демарат ще бъде свален от спартанския престол защото е незаконороден. Самият Клеомен ми каза, че има доказателства за това.

Като чу превода на тези думи, Дарий за пръв път са усмихна:

— Интересно е да се знае по какъв начин се доказва дали човекът е законороден, или не тридесет години след като е бил заченат?

Преводът на Демокед посмекчи Дариевата груба шега. Но колкото и да е чудно, Хипий се оказа абсолютно прав. Доказа се, че Демарат е незаконороден, и той бе свален от престола. Тогава дойде направо в Суза, където вярно служи на Великия цар — и на Лаида. Скоро след това Клеомен съвсем полудя и умря. Умря от загуба на кръв, защото не можеше да се удържи да не се хапе. Демарат винаги с голямо удоволствие описваше необикновения край на съперника си.

Дарий плесна с ръце и виночерпецът му донесе прева-рена вода от реката, която тече през Суза. Където и да се намира, Великият цар пие вода единствено от река Хоасп, но не я предлага никому. Освен това пие само хелбонско вино, яде само жито от Асиса и използува само сол от Амонския оазис в Египет. Не е известен произходът на тези обичаи. Вероятно са наследени от мидийските царе, на които Ахемеиидите подражават в толкова много неща.

Докато Дарий пиеше, Демокед внимателно го наблюдаваше — постоянната жажда е признак за кожна треска. Дарий често пиеше много вода и често имаше треска. И все пак беше силен мъж и издържаше всички изпитания на бойното поле. Но няма двор по света, където да не си задават постоянния, макар и неизказан въпрос: Още колко ще живее монархът? През онзи зимен ден в ловната хижа до Пасаргада Дарий имаше пред себе си още тринадесет години и е било излишно да придаваме такова значение на количеството вода, което изпива.

Дарий обърса брадата си с опакото на покритата си с белези, едра и силна ръка.

— Тиране на Атина… — започна той. И млъкна. Демокед отвори уста да превежда. И той млъкна. Великият цар бе проговорил на гръцки.

Дарий погледна нагоре, към кедровите греди, които крепяха пропукания таван. Студеният вятър нахлуваше в хижата. Въпреки че персийските благородници са планинци и от тях се очаква да издържат на жега и студ, всички в залата, с изключение на дебело облечения Дарий, трепереха.

Великият цар започна да импровизира, нещо, което не го бях чувал да прави, защото дотогава го бях придружавал само при онези церемониални случаи, където въпросите и отговорите са превърнати в ритуал и наподобяват антифоните на дядо ми.