Сътворението

Хистасп и аз останахме в ловната хижа два дни. Всеки ден Дарий устройваше огромни пиршества. Макар Великият цар да обядваше сам или с Ксеркс, по-късно идваше при нас и пиехме вино. Планинците се гордеят с голямото количество вино, което са способни да изпият, ватова не се учудих, когато забелязах, че с напредването на вечерта към виното на Великия цар прибавяха все по-малко и по-малко вода от реката Хоасп. Но Дарий беше типичен представител на рода си и издържаше на пиене. Колкото и да пиеше, не правеше глупости. Само от време на време неочаквано заспиваше. Тогава виночерпецът или колесничарят го отнасяха до леглото. Планинците пиеха повече от родените в равнината гърци. С изключение на Хипий, който разбираше, че мисията му е пропаднала, и от виното придобиваше все по-тъжен и по-тъжен вид. Това е почти всичко, което си спомням от този прочут съвет. Спомням си още, че на Ксеркс много му се искаше да участвува в похода срещу Наксос, но се съмняваше дали ще му разрешат да замине.

— Аз съм престолонаследникът — сподели той с мен, докато яздехме рамо до рамо през една студена и ясна зимна утрин. — Всичко вече е решено. Но никой не трябва да знае. Поне засега.

— В харема всички знаят — отвърнах аз. — Само за това говорят.

Така беше.

— И все пак остава си слух, докато Великият цар не го обяви, а той няма да го обяви, преди да тръгне на война.

Според персийския закон, преди да замине на война, Великият цар трябва да назове наследника си. В противен случай, ако бъде убит, ще настъпи хаос, подобен на хаоса, последвал неочакваната смърт на Камбиз.

Докато препускахме на конете си и студеният зимен вятър освежаваше главите ни след изпитото предната вечер вино, аз изобщо не подозирах, че по онова време Персийската империя е била на върха на величието си. Сега намирам известна ирония във факта, че в разцвета на младостта си и в зенита на персийския златен век, страдах от постоянни главоболия и неприятности със стомаха в резултат на безкрайните банкети и гуляи. Няколко години по-късно просто обявих, че като внук на пророка имам право да пия само при ритуални поводи. Поради това мъдро решение доживях до старини. И понеже дългият живот е зла участ, сега разбирам, че е трябвало да пия повече хелбонско вино.

2.

През лятото на следващата година двамата с Мардоний тръгнахме от Вавилон на път за Сарди. Пътувахме с четири кавалерийски и осем пехотински роти. Когато напуснахме града през Вратата на Ищар, жените от харема ни махаха от покрива на Новия дворец. Всъщност и евну-сите ни махаха.

Ние, младите офицери, изпитвахме голямо страхопочитание към десетината мъже — ужасно стари в нашите очи, — които се бяха сражавали с Дарий от единия до другия край на света. Дори срещнах един висш офицер, който лично познаваше баща ми. За съжаление той не можа да си спомни нищо интересно за него. Нашата малка армия беше под командуването на Дариевия брат Артан. Този невзрачен човек по-късно се разболя от проказа и бе принуден да живее сам в пустинята. Казват, че прока-жените притежават голяма духовна сила. За щастие, не съм бил достатъчно близо до такъв човек, за да се уверя в това.

Никога не съм се чувствувал така добре, както през онези седмици, докато пътувахме от Вавилон за Сарди. Мардоний бе очарователен спътник. И на двамата ни липсваше компанията на Ксеркс, затова прехвърляхме един на друг много от обичта, която всеки от нас изпитваше към отсъствуващия ни приятел.

Вечер опъвахме палатките си до някоя от пощенските станции, разположени на всеки тринадесет мили по дългия хиляда и петстотин мили път от Суза до Сарди[1]. После отивахме да гуляем. Дори взе да ми се услажда палмовото вино — една силна напитка, много разпространена във Вавилон.

[1] Т. нар, „Царски път“ започвал от Суза, минавал през Месопотамия, Асирия и Армения до Сарди, столицата на Лидия, и стигал до град Ефес на Егейското крайбрежие на Мала Азия, Бил най-големият път от прочутата пътна система на Дарий, описана подробно от историка Ксенофонт. — Б. пр.

Спомням си как една вечер с Мардоний и няколко момичета, които пътуваха с обоза, решихме да пробваме колко палмово вино можем да изпием. Седяхме на върха на така наречената Мидийска стена — една древна постройка, на път да се превърне отново в калта, от която бяха направени тухлите и асфалтът за изграждането й. Все още виждам как вървя отгоре и, а над мен свети кръглата златна луна. Все още виждам как лежа в подножието й, а в очите ми блести кръглото златно слънце — всъщност една нощ паднах от стената и само благодарение на мекия пясък се спасих. На Мардоний му беше много смешно. А аз няколко дни се чувствувах зле от палмовото вино.