Сватбата на Беки Б.

Е, тя изпълни своята част от сделката. Значи сега аз трябва да изпълня моята.

Вадя си мобилния телефон, а стомахът ми се присвива от ужас. Няма да бъде лесно. Даже ще бъде много, много трудно. Нямам представа как ще реагира мама. Нямам представа какво точно ще каже.

Важното е, че независимо от онова, което каже, колкото и да побеснее, аз си познавам майката и знам, че ще издържа. Двете с нея сме толкова дълбоко свързани, че ще преживеем всякакви превратности.

Докато за Люк може би това е единственият шанс да се сдобри и помири с Елинор.

Докато чакам някой от другата страна да вдигне, погледът ми се плъзва към безкрайните редици сребристи сгради и кули на Манхатън. Слънцето се отразява от една сграда само за да бъде поето и отразено от друга. Точно както каза и Люк. Напред-назад, напред-назад — и никога не може да се тръгне. Жълтите таксита са толкова далече под мен, че приличат на играчки, а хората щъкат насам-натам като миниатюрни насекоми. А точно в средата е зеленият правоъгълник на Сентрал Парк — като одеяло за пикник, на което да играят децата.

Стоя като вкаменена, хипнотизирана от гледката пред очите ми. Наистина ли мисля онова, което вчера казах на Елинор? Наистина ли искам двамата с Люк да напуснем този удивителен град?

— Ало? — вклинява се в мислите ми гласът на мама и аз подскачам стреснато. За част от секундата не мога да реагирам.

Не мога да го направя.

Обаче трябва.

Нямам никакъв друг избор.

— Здравей, мамо! — изричам накрая и ноктите ми се забиват в дланта на ръката ми. — Аз съм… Беки. Слушай сега. Трябва да ти кажа нещо важно. Опасявам се, че изобщо няма да ти хареса…

Мисис Джеймс Брандън

Ридж Хаус

Риджуей

Норт Фулъртън

ДЕВЪН

----------------------------------------------------------------------------

2 юни 2002 г.

Скъпа Беки,

Доста се озадачихме от твоето телефонно обаждане. Въпреки всичките ти уверения, че всичко ще ни се изясни, когато ни обясниш, както и че просто трябва да ти се доверим, все още не можем да разберем какво всъщност става.

И все пак, след като двамата с Джеймс обсъдихме надълго и нашироко ситуацията, решихме да направим така, както ни помоли. Отменихме полета си за Ню Йорк и поставихме нащрек и останалата част от фамилията.

Скъпа Беки, надявам се, че в крайна сметка всичко ще се нареди.

Приеми нашите най-добри пожелания и предай цялата ни обич на Люк!

Твоя: Анабел.