Сватбата на Беки Б.

— Окей — започвам и си поемам дълбоко дъх, — ето как стоят нещата. В последно време мислих много за нас, Люк. За това, че се женим, за това къде ще живеем. Дали да останем в Ню Йорк или не. Изобщо — какво да правим. — Правя пауза, за да подредя мислите си. — И си дадох сметка, че още не съм в състояние да се установя завинаги някъде. Том и Луси се опитаха да се установят много рано и виж какво стана с тях! Малкият Ърни го обожавам, но като видях какво преживя Сузи заради него… Това ме накара да си дам сметка, че още не съм готова и за бебе. Поне засега… Люк, има толкова много неща, които не съм правила. Никога не съм пътувала. Никога не съм виждала света. Нито пък ти.

— Живяхме в Ню Йорк — изтъква Люк.

— Ню Йорк е страхотен град и аз наистина го харесвам. Обаче има и други страхотни градове, по целия свят. Искам да видя и тях. Сидни, Хонконг… Пък и не само градове! — Разтварям ръце. — Реки… планини… всички красиви гледки по света…

— Ясно — прекъсва ме усмихнато Люк. — И така, като стесним всичко това до нашия меден месец…

— Добре де — преглъщам уплашено, — ето какво направих. Осребрих всички сватбени подаръци, които получихме в Ню Йорк. Всичките тъпи сребърни свещници, чайници и други подобни. И после… купих за нас два билета за първа клас за околосветско пътешествие.

— Околосветско пътешествие ли?! — Тук Люк вече изглежда наистина шашнат. — Ти сериозно ли говориш?

— Ами да! Околосветско пътешествие! Можем да го удължим толкова, колкото си искаме. Минимум три седмици, а максимум… — Тук го поглеждам, изпълнена с надежда. — … година!

— Година?! — втренчва се в мен Люк. — Сигурно се шегуваш!

— Не, не се шегувам! Казах на Кристина, че може да се върна, може и да не се върна в „Барнис“. И тя каза, че няма никакви проблеми. Дани ще събере всички неща от апартамента ни и ще прибере кашоните на склад…

— Беки — клати глава Люк, — идеята е много хубава. Но аз не мога просто да си нарамя багажа и…

— Напротив, можеш! Можеш! Всичко е уредено! Майкъл ще държи под око нюйоркския офис. Лондонският офис и без това се управлява от само себе си. Люк, можеш да го направиш! Всички смятат, че няма проблеми!

— Всички ли?

Започвам да изброявам на пръсти:

— Твоите родители… моите родители… Майкъл… Лоръл… Клайв, старият ми инструктор…

Люк ме прекъсва:

— Клайв, старият ти инструктор?!

— Добре де, той няма значение. Обаче всички други, чието мнение уважаваш. Всички смятат, че се нуждаеш от почивка. Работиш толкова много, от толкова дълго… — Привеждам се към него и добавям: — Люк, това е перфектният момент да го направим! Докато сме още млади. Преди да дойдат децата. Просто си представи — двамата, обикаляме си из света… Виждаме удивителни гледки… Научаваме разни неща за различни култури…

Мълчание. Люк се е вторачил в земята, със смръщена физиономия.

— Значи си говорила с Майкъл — казва накрая. — И той наистина няма нищо против да…

— Даже повече от това! Писнало му е да живее в Ню Йорк, без да прави нищо друго, освен да се разхожда за здраве! Люк, той самият изтъкна, че дори и да не се съгласиш на това пътешествие, ти имаш нужда от дълга почивка. Имаш нужда от пространство, в което да започнеш да дишаш!

— Цяла година — почесва се Люк. — Това е нещо повече от почивка.

— Може да е и по-кратко. Или по-дълго. Важното е, че можем да решаваме в движение. Ще бъдем свободни духове, за първи и последен път в живота си. Без връзки, без ангажименти, без нищо, което да ни задържа никъде…

— Беки, миличка! — виква ми татко от колата. — Сигурна ли си, че ще ти позволят да качиш шест куфара на самолета?

— Няма нищо. Ще платим за допълнителен багаж — отговарям и се обръщам към Люк: — Е, какво ще кажеш?

Люк мълчи. Сърцето ви се свива от страх. Имам ужасното предчувствие, че ще се върне към старата си същност. Към стария работохолик Люк.

После той вдига глава. И върху лицето му зървам уморена усмивка.

— Имам ли избор?

— Не! — сграбчвам му ръката. — Нямаш!

Значи ще обикаляме света! Ние ще бъдем пътешественици!

— Тези последните са много леки! — провиква се татко и размахва куфарите във въздуха. — Има ли нещо в тях?

— Не, празни са! — Обръщам се към Люк със светнали от радост очи. — О, Люк, ще бъде страхотно! Това е единственият ни шанс да избягаме от всичко за цяла година! Година на спокойствие. Само ние двамата. И нищо друго!

Мълчание. После Люк ме поглежда и по устните му заиграва дяволита усмивка.

— И вземаме два големи празни куфара, защото…

— Е, човек никога не знае — свивам рамене. — Може по пътя да си харесаме нещо. Пътешествениците задължително трябва да подкрепят местните икономики… — И не довършвам, защото Люк се разсмива.

— Какво?! — изричам възмутено. — Истина е, нали?!

— Да бе, права си — трие Люк очите си. — Така е. Беки Блумууд, обичам те!

— Вече съм Беки Брандън, май забрави! — срязвам го аз и си поглеждам отново красивата халка. — Госпожа Ребека Брандън!

Обаче Люк клати глава.